Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Това свари Хариет неподготвена. Дори не се бе замисляла за тази страна на въпроса.
— Последното вещо, което бих искала да сторя е да изложа Сейнт Джъстин пред хората — бавно призна тя. — Бог знае, че е изстрадал достатъчно унижения през живота си.
Ефи се усмихна доволно.
— Много добре, именно затова сега имаш шанс да се подготвиш както трябва за новото си обществено положение.
Фелисити се усмихна ехидно.
— Ето една чудесна възможност за теб, Хариет, да шлифоваш добрите си маниери.
— Ами зъба ми? — отчаяно се запита Хариет. — Какво ще стане с вкаменелостите ми?
— Тези вкаменелости са си лежали в камъка от преди потопа — небрежно отбеляза Ефи. — Могат да почакат още няколко месеца, докато ти отидеш да ги изследваш.
Фелисити се засмя.
— Тя има право, Хариет. А ти ще ставаш виконтеса. Наистина трябва да понаучиш това-онова за светските обноски. Не само заради Сейнт Джъстин, но и заради семейството му. Нали искаш и родителите му да те одобрят?
— Ами, да. Да, разбира се — Хариет се намръщи. И тогава я осени една чудесна мисъл. В Лондон щеше да има възможност да изследва зъба си. Може би ще открие дали наистина е уникален. — Предполагам, че мога да прекарам няколко седмици в града и да понатрупам малко светски маниери.
— Отлично — леля Ефи я погледна с одобрителна усмивка.
Хариет кимна.
— Добре. Ще пиша на Сейнт Джъстин и ще му кажа какво става — тя засия. — Може би когато състоянието на баща му се подобри, той ще успее да се присъедини към нас.
— Може би. Но аз не бих разчитала на това — каза Ефи, а очите й бяха по-лукави от всякога. — Всъщност, скъпа, мисля, че ще е най-добре, ако не говорим много за твоя, хм, годеж.
Хариет я погледна слисано.
— Да не говорим много за това? Какво, за бога, имаш предвид, лельо Ефи?
Ефи се покашля и деликатно потупа устни със салфетката си.
— Работата е там, миличка, че той още не е обявен официално. Доколкото ми е известно, Сейнт Джъстин дори не си е направил труда да изпрати съобщения до вестниците. А да го направим ние, ще бъде ужасно самонадеяно. Затова, докато той се погрижи за това…
Хариет вдигна брадичка.
— Май започвам да те разбирам, лельо Ефи. Госпожа Стоун е успяла да набие в главата ти някои съмнения, нали? Вече сигурно определено си мислиш, че съм била обезчестена и изоставена.
— Не само госпожа Стоун ме накара да се тревожа — тъжно призна Ефи. — Всички в селото говорят само за твоята участ. Местните хора, които твърдят, че познават Сейнт Джъстин отлично, смятат, че сега той си играе на някаква жестока игра. Трябва да признаеш, че тази работа, да напусне така неочаквано околността, съвсем не вещае добро.
— За бога, та баща му е много болен! — отвърна сърдито Хариет.
— Така твърди той — промърмори Ефи и тъкмо тогава в стаята влезе госпожа Стоун с едно блюдо препечени филийки. — Но все още не знаем това със сигурност, нали?
Хариет я гледаше ужасно ядосано.
— Сейнт Джъстин няма да излъже за подобно нещо. Започвам да разбирам накъде биеш, лельо Ефи. Страхуваш се, че той няма да стори онова, което повелява честта му.
— Ами…
— Надяваш се, че можем да идем в Лондон и да се преструваме, че нищо не се е случило. Нима смяташ, че ще успееш да скриеш факта, че съм сгодена за него? Или да спреш слуховете за случилото се в пещерата?
Ефи я погледна с поглед, твърд като стомана.
— Ти вече си наследница, Хариет. И поради този факт могат да бъдат прикрити доста неща. Още повече, слуховете за обезчестяването ти може и да не ни последват чак в Лондон. Ъпър Бидълтън е толкова изолиран от висшето общество.
— Няма да ти позволя да скриеш годежа ми — обяви Хариет. — Той вече е факт, независимо дали ти вярваш в това или не. Ще отида в Лондон, за да се науча как да се държа в обществото и по някои лични съображения. Но няма да се отдалеча и на метър от Ъпър Бидълтън, ако смяташ, че ще ме изложиш на „пазара за булки“ като невинна млада наследница. Дори и да не бях сгодена, аз съм прекалено стара за тази роля.
— Браво! — възкликна Фелисити. — Добре го каза, Хариет. Аз ще съм невинната млада наследница, а ти ще си по-възрастната мистериозна дама. А най-прекрасното в цялата история е това, че нито една от двете няма да се бъхти, за да си търси съпруг. Просто ще се наслаждаваме на живота. Така, значи всичко е решено. Всички заминаваме за Лондон!
— Но аз наистина се надявам — каза Ефи, като хвърли един предупредителен поглед към Фелисити, — че няма да ни се наложи да се справяме с повече такива бедствени ситуации като тази, която ни се стовари върху главите тук, в Ъпър Бидълтън. Една съсипана жена в семейството е повече от достатъчна.