Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Добър ден, госпожо Ашкомб. Благодаря, че ме приехте. Несъмнено знаете защо дойдох.
— Наистина, добре зная защо ни посещавате, сър. Моля ви, седнете. Хариет ще ви налее чай — Ефи хвърли към Хариет един смразяващ поглед.
Като отчаяно се опитваше да погълне нежеланата курабийка, Хариет грабна чайника и напълни една чаша за Гидиън. После безмълвно му я подаде.
— Благодаря ви, госпожице Поумрой — Гидиън пое чашата, като се настани в стола срещу нейния. — Сега изглеждате чудесно. Предполагам, че сте успели да се възстановите след мъчителната нощ?
По някаква причина, може би защото вече нервите й бяха изопнати до краен предел, Хариет се засегна дълбоко от забележката му. Тя погълна курабийката, която й се стори с вкус на стърготини, след което успя да се усмихне хладно.
— Да, милорд. Съвсем възстановена съм. Мога да заявя, че след изпитанията се възстановявам много бързо. Ето на, минали са само няколко часа, откак репутацията ми бе съсипана, но не чувствам нито капчица угризения или отчаяние, както би се очаквало, след като човек е изгубил безценната си девственост заради Звяра от Блекторн Хол.
Ефи бе ужасена.
— Хариет!
Хариет й се усмихна мило.
— Е, както и да е, нямах кой знае колко интересни планове за нея. Затова загубата не ме тормози особено.
Ефи я погледна със смразяващо мрачен поглед.
— Дръж се прилично. Негова светлост е тук, за да ти направи предложение, за бога! — тя се обърна бързо към Гидиън. — Мисля, че днес тя не е на себе си. Става въпрос за лесно уязвимата й чувствителност, нали разбирате. Цялата тази история дълбоко я е разстроила.
Гидиън се усмихна с типичната си лъвска усмивка.
— Разбирам ви, госпожо Ашкомб. Лесно уязвимата й чувствителност, наистина. Точно както би се очаквало от една добре възпитана млада дама. Може би трябва двамата с вас да обсъдим този въпрос насаме. Нещо ми подсказва, че племенницата ви няма да допринесе с нищо смислено към разговора ни.
8.
Мистериозният зъб, заедно с парченце от челюстта, излязоха от камъка изненадващо лесно. Хариет действаше с чука и длетото толкова умело и прецизно, както бе научена преди доста време от баща си. Не след дълго тя вече държеше скъпоценната вкаменелост в ръцете си.
Това беше много голям зъб, с формата на острие и закрепен в нещо като джобче в челюстната кост, а не просто долепен до нея. Това бе зъб на хищник, реши Хариет. И то на много голям хищник.
Тя го разглеждаше на светлината на лампата, която бе закачила на клина в стената на пещерата. Преди да потърси допълнителна информация в списанията, тя не можеше да е съвсем сигурна, но беше уверена в едно — този зъб бе различен от всички други, които бе намирала някога. Нито пък приличаше на някой от зъбите в колекцията на баща й.
С малко късмет това можеше да се окаже останка от някакъв неизвестен досега вид. Ако не успее да го идентифицира, ще може да напише доклад, с който да го представи на света.
Бяха минали два дни, откак бе прекарала онази съдбовна нощ с Гидиън. Внимателно придържайки зъба в ръцете си, Хариет се огледа наоколо в пещерата, която бе променила живота й. Откраднатите предмети бяха изнесени от господин Добс под наблюдението на Гидиън и на местния съдия.
Дори и платнените чували, които им бяха служили за легло през онази нощ, бяха изчезнали.
Все още здраво стиснала вкаменения зъб, Хариет се приближи към мястото, където бе лежала в прегръдките на Гидиън. Парещите спомени отново я завладяха. Тя си спомни болезнената жажда в очите му, потта на челото му, изпънатите до крайност мускули на раменете му. Онази нощ той бе стигнал до ръба на самоконтрола си.
Но онова, което най-много го тревожеше, бе мисълта, че й причинява болка, припомни си Хариет. Той бе сторил всичко възможно, за да намали страданието й, въпреки че бе тласкан почти неудържимо от собствената си страст.
Хариет потръпна, когато си припомни какво бе почувствала, когато Гидиън бе в нея. Той я бе изпълнил докрай, усещаше го толкова дълбоко в себе си, че сякаш бе станал част от нея. В един безкраен миг те бяха толкова тясно свързани, колкото никога не биха могли дори да си представят. Усещането за тази зашеметяваща близост не беше просто физическо. Хариет се чувстваше така, сякаш е докоснала самата душа на Гидиън. Тя знаеше, че и той бе докоснал нейната.
Този романтичен полет на въображението й, толкова непривичен за нея, я накара да се сепне смутено.
— Глупости — промърмори тя на глас. — Сигурно точно такива неща си казват всички влюбени жени, след като са направили подобна глупост като тази, да жертват девствеността си, преди да са омъжени. Явно всеки се нуждае от някакво оправдание за безразсъдната си постъпка.