Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Това се казва изтънченост! Не съм сигурна, че ако бях на мястото на Овра, щях да схвана намека — засмя се Диджи. — Ти откъде знаеш, че го е направил заради нея?
— Овра ми каза, по-късно. Тогава не знаех. Бях малка. Още се учех. Език на Клана не само знаци с ръце. Много повече казваш с лице, очи и тяло. Походката, обръщането на главата, стягането на мускулите на раменете, ако разбираш какво искам да кажа, казва повече от думи. Много време мина докато науча език на Клана.
— Изненадана съм колко бързо усвояваш езика на Мамутоите! Наблюдавам те. С всеки изминат ден ставаш все по-добра. Де да имах и аз твоята дарба да уча езици.
— Още не правилно. Много думи не знам, но си мисля за изговаряне на думи на езика на Клана. Слушам думи и наблюдавам как изглежда лице, усещам как звучат и как се свързват думите и виждам как се движи тялото… и се опитвам да запомня. Когато показвам на Ридаг, и на другите, знаци с ръце и аз се уча. Научавам повече вашия език. Трябва да уча, Диджи — добави Айла с жар, която издаваше сериозните и намерения.
— Значи за теб не е само игра? Каквито са за нас знаците с ръце. Забавно е да си представяш как ще идем на Лятното събиране и ще си приказваме без другите да ни разбират.
— Радвам се, че всички се забавлявате и искате да усвоите още знаци. Заради Ридаг. Сега той се забавлява, но за него не игра.
— Не, сигурна съм, че не е. — Те отново посегнаха към мяха с вода, но Диджи се спря и погледна Айла. — В началото не разбирах защо Нези иска да го задържи. Но после свикнах с него и даже започна да ми харесва. Сега той е просто един от нас и ако не беше тук, щеше да ми липсва, но никога не ми беше минавало през ум, че може да му се иска да говори. Струваше ми се, че и той не се е замислял по този въпрос.
Джондалар стоеше на входа на землянката и наблюдаваше приближаването на потъналите в разговор млади жени. Доволен беше, че Айла се разбира така добре с околните. Мина му през ум колко удивително бе, че от всички хора, които можеха да срещнат, попаднаха при единствената група, в която живееше дете на смесени духове и която, поради тази причина, беше по-склонна да я приеме, отколкото вероятно биха били повечето от останалите. Но за едно нещо се бе оказал прав. Айла без колебание разказваше на всички за миналото си.
„Добре поне че не им е казала за сина си“ — помисли си той. Едно нещо бе човек като Нези да разтвори сърцето си за едно сираче и съвсем друго — да приемат с отворени обятия жена, чийто дух се е смесил с духа на плоскоглавец, за да се роди уродливо дете. В такива случаи винаги витаеше страха, че това може да се случи отново, а ако тя привлича лошите духове, те могат да завладеят и други жени наоколо.
Неочаквано високият красив мъж се изчерви. „Айла не смята, че синът и е уродлив“ — помисли си той с покруса. Джондалар се бе отдръпнал с погнуса, когато за пръв път му бе разказала за сина си и тя бе изпаднала в ярост. Никога не беше я виждал толкова вбесена, но синът и бе нейна рожба и тя никак не се срамуваше от него. „Тя е права. Дони ми го каза насън. Плоскоглавците… хората от Клана… също са деца на Майката. Я виж Ридаг. Той е много по-умен, отколкото си представях, че може да е такъв като него. Малко е различен, но е човек, при това много симпатичен.“
Джондалар бе прекарал известно време с момчето и бе разбрал колко интелигентно и зряло бе то, дори проявяваше известно иронично остроумие, особено, когато някой напомнеше, че е различен и слаб. Бе забелязал обожаващия поглед, който Ридаг отправяше към Айла. Тя му бе казала, че в Клана момчетата на възрастта на Ридаг са вече почти мъже, почти като Дануг, но твърде вероятно бе и немощното му телосложение да е допринесло за ранното му съзряване.
„Тя е, права. Знам, че това, което казва за тях, е вярно. Само да можеше да не приказва за тях. Щеше да е много по-лесно. Ако не беше им казала, никой нямаше да знае…“
„Та тя ги смята за свой народ, Джондалар, — упрекна се той, усещайки как лицето му пламна отново от собствените му мисли. — Ти как би се чувствал, ако някой ти каже да не говориш за хората, които са те отгледали и са се грижили за теб? Щом тя не се срамува от тях, защо трябва ти да изпитващ срам? Не беше чак толкова лошо. Фребек си е кавгаджия по характер. Но тя не знае как хората могат да се обърнат против теб и против всеки, който е с теб.
Може би най-добре изобщо да не узнае. Може би това няма да се случи. Та тя вече накара повечето хора от бивака да говорят като плоскоглавци, даже и мен.“
Когато Джондалар видя с какво желание почти всички искаха да усвоят начина на общуване в Клана, той също се включи в импровизираните уроци, които се провеждаха спонтанно всеки път, когато някой зададеше въпрос на тази тема. Усети, че новата игра го увлича, забавно му беше да предава сигнали от разстояние, да се шегува беззвучно като говори едно, а показва съвсем друго зад нечий гръб. Изненадан бе от дълбочината и пълнотата на безсловесната реч.