Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Вечерята вече е сервирана, милейди.
Скай притисна сърцето си с ръка. То туптеше в бесен ритъм. Бе останала сама в стаята, но близо до него. Делеше ги врата, която не можеше да се затвори, а още по-малко — да се заключи. Но поначало този ключ бе без значение. Единствено важен бе ключът в нейната и неговата душа.
Тя се изправи и погледна неуверено към отворената врата. От нейното място Сокола не се виждаше. Пъхна се бързо в светлозелената рокля, обшита в горната си част с дантели, с висока яка и пищен шлейф. Изправи се до тоалетната масичка и се огледа в огледалото. Посегна към сребърната четка и я прокара през косите си. Златните й къдри се спускаха по раменете като вълни от слънчева светлина и огън. Отсреща я гледаха две сериозни очи. Действието на коняка бе преминало окончателно и тя започна да осъзнава колко важни неща са поставени на карта тази вечер.
Високата яка можеше да насочи чуждия поглед към острото деколте, чийто връх свършваше във вдлъбнатината между гърдите й. Тя импулсивно започна да се рови в раклата, докато открие кутийката със скъпоценностите. Извади златка огърлица със смарагд, ограден от искрящи диаманти, и я сложи на врата си. Камъкът прикриваше част от деколтето.
Пое дълбоко дъх и прекрачи отворената врата. Сокола стоеше изправен до прозореца с чаша в ръка. Изглеждаше потънал в мислите си. Отнякъде духаше прохладен ветрец. Малката маса бе покрита с бяла покривка, сребро и скъпоценен порцелан. Запалени свещи осветяваха стаята.
— Лорд Кемерън скоро ще дойде и ще ви отведе — каза той, без за се обърне.
— Той откъде знае, че съм тук?
— Изпратих кораба ви „Силвър месенджър“ към Кейн Хатерас. Чрез сигнализация се е свързал с някакъв търговски кораб. Днес следобед се завърна и капитанът ми докладва, че съобщението му е било прието и че той също е получил съответен отговор.
— Това… това е много добре — промълви Скай едва-едва.
Той се обърна неочаквано към нея И я заразглежда неприкрито от глава до пети. Погледът му се спря по-дълго на огърлицата със смарагда между гърдите й, но си спести какъвто и да било коментар. Само й се поклони и посочи с ръка масата.
— Желаете ли да се храните вече, милейди? — Той я последва до масичката и й придърпа стола.
Преди да седне, наля вино в нейната чаша. Пламъчетата на свещите хвърляха меки отблясъци по стените. Багрите на залеза и хладният полъх, идващ от прозореца, известяваха приближаването на нощта.
— Да ви сервирам ли, милейди?
Тя кимна утвърдително, вкопчила пръсти в облегалката на стола, и започна да го наблюдава как й пълни чинията.
— Що за пират сте вие всъщност? — проговори тя замислено. — Седя си тук и нито съм осквернена, нито пък някой ми е откраднал накитите. Да вземем смарагда, който нося — само той струва цяло състояние, сър Сребърен сокол. Убедена съм, че това ви е известно.
— Никак не е изключено да получа за освобождаването ви също цяло състояние, лейди Кинсдейл.
— Не е изключено — потвърди тя с усмивка.
Той изруга и захвърли приборите, с които сервираше, на един от подносите.
— Милейди, вече съм на края на силите си. Знайте, че съм много, много гладен. Но не за тази храна тук.
Скай се пресегна към своите прибори и вкуси малко от рибата, взе си един картоф и няколко задушени моркова. Скоро обаче спря да се храни. Сокола също не отдели особено внимание на храната. Смръщил чело и стиснал устни, той не отместваше погледа си от нея.
— Значи лорд Кемерън ще пристигне лично тук, така ли? — запита тя.
— Да.
— Ще бъде ли в безопасност?
— Той знае много добре, че тук не го застрашава нищо. — Скай започна да мести разсеяно парче месо насам-натам в чинията, а той се приведе плътно към нея. — Всъщност какво става с вас, милейди? Коя си въобразявате, че сте? Разбирам, презирате мен, пирата. Но вие презирате също така и годеника си, който е част от вашата собствена класа — мъжът, готов да преплава бурното море заради опърничавата си годеница.
С голямо усилие на волята тя потисна надигащия се в нея гняв.
— Единственото, което искам, е сама да си бъда господар.
Той присви очи.
— И какво означава за вас да сте си сама господар?
— Означава, че съм свикнала да вземам решения сама. Майка ми… — поколеба се за миг, но пое дълбоко въздух и продължи. — Тя почина, когато бях още съвсем малка. Наложи се много бързо да се науча да въртя домакинството на баща си. Той по-късно ме изпрати в едно лондонско училище. За съжаление обаче е пропуснал да ме информира относно едно обещание, което е дал, малко след като съм се родила.
— Искате да кажете, че не гледате на това обещание като на нещо, което се отнася до вас?