Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Вече не бе пленничка, ръцете й съвсем свободно се движеха по раменете на Сокола. В този миг тя виждаше в него не пирата, а единствено мъжа, който я закриля от всички врагове. Мускулите му се опънаха под пръстите й. В този чужд рай с шептящата вода тропически бриз, той въплъщаваше всичко, за което душата й бе мечтала в най-потайните си кътчета. Силата на страстта му я отвлече в някакъв непознат свят, в който не съществуваше нищо по-важно от близостта му, от всепоглъщащата му жар.
Внезапно той се откъсна от нея и скочи на крака.
— По дяволите — извика, сграбчи я за ръцете и я изправи. — Какво направихте с мен!
Тя се освободи бързо от хватката му, ужасена от самата себе си. Той, а не тя, бе сложил край на тази срамна сцена.
— О, да можех да избягам накрай света! — избърса устните с опакото на ръката си, но така и не успя да изличи вкуса на неговите целувки. С треперещи ръце завърза корсажа и закопча жакета.
— Кълна се, че съвсем скоро ще изчезнете оттук! — сряза я той.
Тя се извърна и се затича към кобилата, която затанцува нервно на място.
— Постоянно ми бягате! Глупаче такова! — извика той и я последва. — Без мен изобщо не сте в състояние да се оправяте. Каквото и да сторите, постоянно изпадате в някакви затруднения. — Той хвана юздите на коня, успокои животното и сложи Скай на седлото.
Тя го загледа ядосано отгоре.
— Струва ми се, че по-скоро вие, капитане, бягате от мен.
Той присви очи.
— Никога вече няма да повторя това, лейди Кинсдейл. Един-единствен път се отдръпнах от огъня, който разпалихте. Предупреждавам ви, престанете да ме съблазнявате, защото следващия път пиратът в мен ще измести джентълмена.
Гореща тръпка пропълзя по гърба й. Дръпна рязко юздите от ръката на Сокола и пришпори коня. Зад нея отекна горчивият му смях.
Все още ядосана, Скай предаде кобилата обратно на сеньор Ривас и се завтече към залата, като не отвърна дори и на поздрава на мистър Соумз. Изтича горе в стаята си, блъсна с все сила вратата и спусна резето. След това заключи и вратата, която свързваше стаята й със спалнята на Сребърния сокол и закрачи възбудено напред-назад.
Погледът й се спря за момент из свързващата врата. Можеше ли изобщо този ключ да й послужи в битката с човек, преживял вече толкова много морски боеве и превзел дори собствения й кораб? Никой обаче не можеше да вземе ключа за душата й, ако самата тя не го подареше. Сокола сякаш знаеше тона.
На долния етаж някой хлопна вратата и тя трепна. Сокола се беше прибрал, очевидно и той в лошо настроение като Скай. Виковете му огласиха цялата сграда. Отделните думи й убягваха, но дълбокият му глас звучеше заповеднически. Краката му затрополиха нагоре по стълбището. Изчака го да пристъпи в стаята си неподвижна, с ръка на гърлото. Ей сега ще дойде при нея, ще разбие вратата, ще я сграбчи яростно и…
Минутите течаха. Вратата на Сокола отново се тресна, явно пак тръгваше нанякъде. Скай въздъхна облекчено, седна бавно на леглото и се загледа в балдахина. Сигурно отново е тръгнал по своите си делови работи.
Той бе този, който избяга от страстната прегръдка, а не тя. Гореща вълна на срам накара лицето и да поруменее. А сега щеше да се освободи от нея по най-бързия начин. То се знае, че така не може да продължава повече. Той сигурно притежаваше някакво чувство за чест. Та нали все пак тя е годеница на братовчед му.
Годеница… Да можеше никога да не срещне този човек, годеника си. След целувките на другия, които още пареха устните й… Изправи се отчаяна в леглото и притисна с ръце слепоочията си. Не можеше да се познае.
Скочи нетърпеливо на крака, избута резето на вратата към коридора и я отвори. Икономът беше я уверил, че ще й служи най-охотно. Точно в този момент искаше да бъде обслужена.
— Мистър Соумз! — извика тя.
— Милейди? — След миг той застана пред нея. f
— Бихте ли ми донесли гарафа с коняк?
Желанието й видимо го изненада, но извитите в изненада вежди бързо се върнаха в нормалното си положение.
— Да, милейди — докато го чакаше, отново се заразхожда напред-назад. Икономът й сервира коняка на сребърен поднос и каза:
— Тази вечер Сокола ще вечеря с вас, лейди Кинсдейл. Точно в осем ще почука на вратата ви.
— Така ли? Предайте му тогава, че изобщо не държа да се храня заедно с него.
— Да, милейди, но…
— Чухте какво казах, нали!
— Да, милейди. — Без да каже нито дума повече, той се оттегли. Конякът се оказа много вкусен и успокой разбърканите й чувства. Бавно, но настроението й постепенно се подобри. След жаркия ден слънцето започна да се спуска към хоризонта и Скай извика отново иконома. Поиска да подготви баня за нея. Осъзнаваше колко неподходящ момент е избрала — по-голямата част от персонала бе заета с приготовлението на вечерята. Но това ни най-малко не я интересуваше. Така или иначе не искаше повече да остане на острова и след като е в тежест на прислугата, може би Сокола ще организира скорошното й отпътуване.