Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Милейди, аз съм само пратеник…
— Разбира се. Благодаря ви, мистър Соумз.
Той кимна и постави подноса на игралната масичка. Скай не попита за Тара и Беси. Двете явно бяха тръгнали на острова по свой си път и се приспособяваха без особени усилия. Освен това смяташе следобед да се поразходи на кон. Тази мисъл накара сърцето й да забие по-бързо.
Малко след обяда тя отиде при сеньор Ривас, който оседла за нея сивата кобила. Отправи се бавно към езерото. Сокола не се виждаше никъде, но белият жребец пасеше на отсрещния бряг. Тя слезе от коня, приседна на полегатия пясъчен бряг и потопи едната си ръка в хладната, прясна вода.
В този миг съзря Сокола. Той изплува от водата, а капчиците по голото бронзово тяло искряха като диаманти под слънчевите лъчи.
Искаше да каже нещо, докато той се приближаваше към нея, но думите й убягваха. Той също мълчеше, когато свали жакета й. Мокрите му устни се плъзнаха по раменете й и тялото й потръпна.
— Не, не мога…
— Сигурен съм, че можеш. — Неговата гореща целувка запечата устните й, а пръстите му се заеха да развързват вървите на корсажа.
Внезапно топло слънчево сияние обля разголените й гърди и тя полегна бавно върху меката купчинка от дрехи.
Сокола не се нахвърли веднага върху и. Целуваше я и я галеше нежно и внимателно, разглеждаше лицето й, докато сваляше ботушите за езда, полата и всичко останало под нея.
Скай се огледа с усмивка и започна да се наслаждава на райската красота наоколо, макар разумът да й подсказваше, че не бива да остава тук със Сокола, гола под слънцето, че не бива да се смее безгрижно в ритъма на плискащата вода и да чувства вятъра по нажежената си кожа.
Той сякаш отгатна мислите й.
— Това е моя територия, Скай. Никой не ще се осмели да ни притеснява тук.
Нова целувка разпали пламъка на страстта, тлеещ в нея. Той легна по гръб, вдигна я високо във въздуха и я положи върху себе си. Скай извика удивено, когато телата им се съединиха отново.
Слънцето ги докосваше, листата шумяха край тях. Тя чуваше своите и на любимия стонове — и любовното осъществяване настъпи.
— Може би няма да те пусна никога — предупреди я той отново. — Може би винаги ще правя с теб, каквото си поискам.
— Не можеш.
— Тук сме на моя територия — напомни й той, скочи и я взе на ръце.
— Момент — запротестира тя. — Накъде си тръгнал? Не можеш да се разхождаш насам-натам в този вид.
— Съвсем наблизо съм — отвърна той и я понесе към водата.
— Пусни ме да сляза!
— Ще правя с теб, каквото си поискам. Забрави ли?
— Няма да направиш това! Забранявам ти!
— Няма ли? — чувствена усмивка заигра по устните му и той я хвърли в хладната вода.
Тя се появи отново на повърхността като се смееше и пръхтеше от удоволствие. Опита се да придърпа и Сокола във водата, но явно не й стигаше сила. Той я вдигна и я занесе до искрящата каскада, която падаше от скалата. Облян от шумящата вода, я зацелува жадно; хладината на изворната вода се смеси с жарката им страст. Тя усещаше ръцете му по своите гърди, между бедрата, очарована разтваряше пръсти, за да обхване мускулестите рамене, милваше то колебливо по хълбоците.
Това бе някаква лудост…
Отметна глава назад и устните му потърсиха врата и, а след това и зрънцата на гърдите. Някъде до брега двамата паднаха в плитката вода и отново започнаха да се любят. Никога до този момент не бе чувствала земята и небето тъй близо, никога не бе предполагала, че жена може тъй интимно да опознае мъж.
По-късно, когато отдъхваха един до друг, тя осъзна също, че такъв душевен покой не бе изпитвала никога по-рано. Все още бе в обятията на Сокола, слънцето ги обливаше с лъчите си и хладни вълни кротко миеха краката и ръцете им.
Скай присви очи, заслепена от танца на слънцето по водата. Сгуши се в гърдите на любимия и се унесе в дневно съновидение. Баща й ще дойде на острова, а Сокола ще захвърли непристойния живот, който води, и ще намери милост. И тогава, тогава това безумие, бурното им щастие, ще трае вечно…
— За какво мислиш? — попита той.
— Че си пират — отвърна тя тихичко.
Тялото му сякаш се стегна малко.
— Да, аз съм пират — и това тук е територия на пират.
— Някой ден моретата ще се прочистят от тази паплач! — процеди тя.
Той се понадигна.
— Може да мине доста време, докато това стане. Когато достопочтеният ти годеник те вземе, ти вече не бива никога да пътуваш по море, разбираш ли?
— Да, но ако се наложи…
— Няма да имаш причини.
— Казах ти вече, аз сама съм си господарка — отвърна Скай сърдито.
— Наистина ли? Стига да поискам, и ти ще останеш тук. Никой не е в състояние да превземе тази крепост. Няма пират на света, който ще се осмели да ме нападне. И още — флотите на поне няколко кралства трябва да се обединят, за да вземат този остров. Повтарям, стига да поискам, мога да те задържа тук.