Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Така ли? — Скай присви очи. — Не ви ли закачиха?
Тара поклати глава.
— Ни най-малко. Разбира се, когато в пристанището на онзи, другия остров, настана бъркотията, се уплашихме здравата. Аз например си помислих, че ще разбият вратата. Но за щастие ни се размина и след това ни доведоха тук.
— Направо в рая! — извика екзалтирано Беси.
Скай отхапа парче от хлебчето си и я загледа недоверчиво.
— Откъде знаеш, че това тук е рай?
— Успяхме вече да разгледаме много неща, милейди — заразказва Тара. — До кея има много хубави къщи и магазини. Всеки моряк, които иска да си построи къща, може да го направи. Малко по-навътре в сушата има и лагуна с прясна вода. Видяхме и красиви пясъчни ивици със скали и плитчини, а водата там е чудно синя. Никога не сте виждали такава красота, милейди.
— Наистина ли е толкова хубаво? — промълви Скай.
Страните на Тара поруменяха.
— Малко след като пристигнахме, един джентълмен на име мистър Раундтрий ни разходи с кола, теглена от понита, и ни показа всичко това.
— Джентълмен ли, Тара? А аз си мислех, че е пират.
Раменете на момичето трепнаха и тя сведе засрамено глава. Когато я изправи, по устните й заигра смутена усмивка.
— Тук си имат дори параклис и англикански свещеник.
— Пиратски свещеник? Какво ли няма да срещнеш на това място!
След закуска Скай стана от леглото, отиде до умивалника и се изми. Реши да провери лично докъде се простира свободата й.
— Беси, извади ми, моля те, ездитния костюм. Ще ми се да… поразгледам този рай.
Беси и Тара се заеха усърдно за работа. Скай се радваше много, че момичетата са отново при нея. Те бърбореха без прекъсване и макар разговорите им да се въртяха главно около мистър Раундтрий и приятеля му Саймън Грийн, успяха да подобрят настроението на своята господарка. Скай не се изненада особено, когато ги видя живи и здрави. Тя вече знаеше, че Сребърния сокол не е кръвопиец. Стъписваше я по-скоро веселото настроение на двете ирландки. Не беше забравила сцената, в която той ги предостави на екипажа си. Наистина ли никой не бе ги закачил?
Напусна стаята в красив костюм за езда от кафяво кадифе, в широка пола и втален жакет в мъжки стил. Докато слизаше по стълбите, тя дочу гласове откъм залата. Очевидно в трапезарията се бяха събрали много мъже. Тръгна бързо натам, като смяташе да хвърли един поглед през процепа на вратата.
Но в този момент отвътре излезе мистър Соумз и затвори вратата след себе си.
— Добро утро, лейди Кинсдейл.
— Добро утро, мистър Соумз.
— Хареса ли ви закуската, милейди?
— О, да, благодаря — отвърна тя с усмивка. Начинът, по който този човек охраняваше вратата, показваше съвсем ясно, че това не бе английски благороднически дом. — Искам да пояздя малко. Как може да стане това?
— На вашите услуги, милейди. Бихте ли ме последвали. Ще ви заведа при сеньор Ривас, нашия главен коняр, и той ще направи каквото е необходимо.
Двамата минаха през задната врата и малко по-късно стигнаха до конюшнята. Преградките за конете, поне двадесет на брой, бяха огледално чисти. Посрещна ги висок, строен и чернокос мъж. Икономът му обясни какво е желанието на милейди и се отдалечи. Тя очакваше всеки миг отнякъде да изникне пират, който да й съобщи, че й се забранява да язди. Не се случи обаче нищо подобно. Сеньор Ривас оседла една сива петниста кобила и я изведе от двора. Той помогна на Скай да я възседне п и пожела приятен ден със своя испански акцент.
Тя пое надолу към кея. По пътя й босоноги деца я поздравяваха с поклони и реверанси. В пристанището се поклащаха малки кораби, рибари извличаха препълнени мрежи на брега. Моряци от екипажа на пиратския кораб кърпеха платна и лъскаха дъските на палубата. Скай ги наблюдава известно време, след което пое в галоп покрай къщите и излезе на равното извън селището. Скоро пътят се заизкачва нагоре, обграден от двете страни с гъсти пинии.
Долови шум на течаща вода и изведнъж пред взора й се откри чудна гледка — езерце в наситен син цвят, а от високата скала надолу струеше водопад, искрящ във всички оттенъци на среброто.
Скай скочи от седлото и се отправи към обсипания с пъстри цветя бряг. В другия край на езерото водата се оттичаше в тясно поточе, което се губеше сред дърветата. Този остров бе наистина рай.
Внезапно на отсрещния бряг тя съзря Сокола. Стъписана, затаи дъх. Седеше неподвижно на белоснежния си жребец и в първия миг изобщо не можа да го забележи сред това царство на багрите. Той вдигна ръка за поздрав и подкара коня направо през водата. Не след дълго конят и ездачът бяха на отсамния бряг.
Сокола носеше широко разтворена бяла риза, черен панталон и ботуши. Шапката с перото засенчваше очите и тайните, които гръдта му сигурно таеше. Изглеждаше изключително дързък и наперен — истински авантюрист.