Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Щом като е така, спести ми, моля те, въпросите си. Все някак ще се оправя с живота си. — Когато той се хвърли с усмивка върху нея, тя му се сопна гневно: — Остави ме на мира!
— Не, мила, не мога да те оставя на мира. Предупредих те. Сега вече е твърде късно, Забрави по-добре бъдещето и отвърни на изкусителния призив на тази нощ.
— Не…
Протестът и се оказа безсмислен. Устните му опариха нейните, а тялото й запламтя при допира с неговото. Долови нарастващото му желание и телата им отново се сляха. Колко бързо бурята може да се разрази отново, помисли си тя удивена още преди да достигне връхната точка на екстаза. А след това бавно, бавно се завърна на земята.
Сокола лежеше до нея и я държеше внимателно в прегръдките си. Помълча малко и тогава продума:
— Стига да поискаш, ще те освободя от оковите на твоето годеничество. Бих могъл да кажа, че заложничката ми не е за продан и че ще си я задържа за себе си.
— Това е невъзможно! — Независимо от възторга, от екстаза, които опозна в леглото му, тя не биваше да остане на острова като негова любима. По този въпрос бе напълно наясно със себе си, макар разумът й да бе още замъглен от преживяното.
— Значи ти ще се омъжиш за лорд Кемерън?
— Не… Да… Искам да кажа, че… че няма да остана тук. — Не биваше да прави това заради баща си. Вярно, че му беше сърдита — да я годява без нейно съгласие… Но тя хранеше към него такива съкровени чувства, каквито и той към нея.
Очите на Сокола заискриха с ослепителна сребриста светлина. Погледът му проникваше сякаш до дъното па душата й.
— Ти, малка лицемерка такава! Отхвърляш мъжа, но не се отказваш от мястото в обществото, което той ти предлага. В качеството си на негова съпруга ти ще се храниш в дома на губернатора, ще си разхождаш великолепните рокли по улицата. Никога няма да се лишиш от кадифе, коприна и бижута.
— Как си позволяваш да ме съдиш по този начин? Не казах ли вече, че няма да се омъжа за лорд Кемерън?
— Наистина ли няма? — запита я предизвикателно той.
— Не ти дължа никакви обяснения. — Тя се надигна сърдита и леглото и се пресегна към някакъв чаршаф, с който да прикрие голотата си. По презрителния му поглед разбра обаче колко е глупаво да се крие от него. Въпреки това се зави в лененото платно и се запъти с достойнство към вратата.
Той също се надигна, но не за да я последва. Просто остана прав с ръце, скръстени пред гърдите.
— Къде си тръгнала? Нали ти казах, че вече е невъзможно да избягаш.
— Отивам в собственото си легло.
— И онова легло, и това тук ми принадлежи!
— Да, но ти не лежиш в него. — И тя се отправи бързо към стаята си с високо вдигната глава. Там я посрещнаха сенките на нощта — никой не бе запалил лампите.
О, Боже, колко мразеше тази своя слабост… Обичаше да твърди, че притежава собствена воля, но задушаващият страх от мрака я преследваше постоянно с острите си нокти.
Разтреперана от ужас, Скай похлупи лице в ръцете си. В този миг почувства как Сокола я взима в обятията си и я отнася в съседното помещение, осветено от мекото сияние на свещите.
— Когато съм при теб, винаги, ще е светло, кълна се.
Преди да заспи, последната й мисъл бе за светлината, която този мъж внесе в живота й — слънчев лъч, разпръскващ мрака.
На следващата утрин Скай се събуди сама в леглото. Тя стана, за да се прибере в своята стая и прекрачи счупената врата. Светлината на деня съживи в нея спомените по отминалата бурна нощ. Но въпреки трудностите, които я заплашваха, тя не съжаляваше за нищо.
Дори и да се изплъзне от планираната сватба, мнозина щяха да възнегодуват срещу скъсването на годежа. Това би могло да застраши по някакъв начин дори позициите на баща й в обществото. Можеше ли да си разреши да му нанесе вреда?
А ако зачене дете от любовника си?
Не, това не е възможно, каза си тя. Убеждението й, разбира се, не почиваше на сериозна основа, а единствено на твърдата вяра, че Всевишният няма да позволи да роди дете от пират.
По времето, когато тези мисли се въртяха из главата й, тя вече се бе измила и облякла. Просна се на леглото и си помисли как ли би се почувствала, ако той увисне на бесилката, а тя го наблюдава с детето му па ръце. Започна да трепери и не можеше да се спре. Ако топ продължеше да води този опасен живот, някой ден наистина щеше да свърши по този начин. В този миг на вратата се потропа.
— Влез! — извика тя неприветливо.
Появи се мистър Соумз с поднос в ръка. Държеше се много дискретно и не хвърли дори и поглед на строшената врата.
— Капитанът помоли да се срещнете следобед при лагуната, милейди. За него би било голямо удоволствие.
— Голямо удоволствие ли? Сигурно е заповед, нали? — попита тя небрежно.