Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Искам да се изкъпя колкото е възможно по-скоро, мистър Соумз, — добави тя с невинно изражение.
— Много добре, милейди, ще се разпоредя веднага.
— Бихте могли да пратите моите прислужнички. Така вашите хора ще си спестят труда.
— Това едва ли ще е възможно.
— И защо не?
— И двете са на рибния пазар, милейди.
— На рибния пазар ли?
— Е, пожелаха да се заемат с нещо и тъй като вие не споменахте, че ще се нуждаете от услугите им, аз…
— Добре, щом е така, ще мина и без тях.
Не след дълго сеньор Ризас заедно с един от ратаите внесе в стаята месингова вана. Следваха ги прислужници с кофи.
— Икономът донесе кърпи, сапун с аромат на роза и гъба.
— Ако се нуждаете от нещо, милейди…
— Не, благодаря. Желая само никой да не ме смущава.
— Много добре, милейди — отвърна той и се отдалечи с поклон.
Погледът й се спря на затворената врата и неочаквано и дожаля за човека. Първо господарят му го бе нагрубил, а сега и тя правеше тежък живота на клетия Соумз — и не на последно място с искането си да съобщи на Сокола, че пленничката му не възнамерява да се храни заедно с него.
Угризенията й обаче се изпариха, докато се събличаше. Бе пила доста коняк, но това не я смущаваше. Алкохолът облекчи страданията й и подобри настроението й. Намести се доволно във ваната, вдигна косата над врата и се намаза с ароматния сапун. Не можеше да отрече, че като пленничка на заможен пират й се разрешаваше известен лукс.
Загледа се в багрите на залеза и постепенно очите й се затвориха. В просъница й се стори, че на вратата се чука и някъде много далеч някой вика нейното име. Внезапно затрещяха гръмотевици, последвани от шума на разцепено дърво. Скай се стресна в съня си и успя да види как свързващата врата се сгромолясва на пода. Сокола нахълта в стаята и вий поглед в нея, опрял ръце на кръста.
— Милосърдни Боже! Реших, че се е случило най-лошото.
— Казахте, че мога да си заключа вратата…
— Не чувате ли какво ви говоря? Помислих си, че сте мъртва. Знаете ли от колко време блъскам по вратата и викам.
— Аз… — Тя се потопи във ваната, но той я сграбчи, издърпа я от водата и я прегърна. Тя се съпротивляваше възмутена. — Не исках да се храня заедно с вас.
— Да, но аз заповядах това да стане.
— Не съм свикнала да споделям трапезата си с крадци и разбойници. Добрите ви маниери не могат да заблудят никого, сър. С хора като вас никога не сядам на една маса, с такава…
— Отрепка? Настоявахте да се държа като пират, нали? Е, добре, тази вечер ще имате тази възможност.
— Пуснете ме веднага! — С всеки изминал миг страхът й растеше. Успокояващото действие на алкохола също премина. Беше гола, а и усещането на силните мъжки ръце върху кожата й я объркваше. Сокола беше истински вбесен. Наподобяваше пламък, готов да погълне всичко, до което се допре — волята й, душата й. Трябваше да му се изплъзне по някакъв начин.
— Пуснете ме! — повтори тя. — Веднага. Той поклати бавно глава в несъгласие.
— Тази вечер най-сетне ще изпитате върху си безпардонността и бруталността на пирата, лейди Кинсдейл. Пиратът ще ви направи своя собственост. Ако ви е минавало през ума да молите за милост, то сега е моментът да го сторите.
ГЛАВА ОСМА
— Дали пък първо да не се нахраним — предложи Скай с кадифен глас.
— Какво казахте? — изрева той стъписан.
— Нали искахте да вечеряте с мен, сър. Е, добре склоних.
— Вие сте пияна!
— О, ни най-малко. Една дама от висшето общество никога не се напива.
— То се знае, не се и съмнявам в благородното ви потекло, но, каквото и да говорим, вие сте пияна.
— Е, може и да съм си пипнала малко. Вие сте виновен. Вие с вашето държане ме тласнахте към алкохола.
— Значи аз ви тласкам към алкохола, така ли? За Бога на мое място всеки разумен мъж би ви изхвърлил в морето. — Той я отнесе до леглото и я пусна върху мекия дюшек. Очите му се впиха в нейните като сребърни мечове. — Е, милейди, вие можете да подлудите дори и светец.
Сокола й обърна гръб и тя нервно се загъна със завивката. Този мъж бе като буре с барут. В настъпилата пауза тя се запита какво ли крои.
Той разтвори рязко една от нейните ракли. Коприна, сатен и кадифе се разлетяха на всички страни. Хвърли й една светлозелена сатенена рокля и стъпките му затрещяха по пода и падналата врата.