Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Сокола издаде някакъв сподавен звук, притегли я отново към себе си и пламенните му устни отново се впиха в нейните. Ръцете му се плъзгаха все посмело по тялото й, по раменете и гърдите, по корема й. И тогава, тогава внезапно се устремиха още по-нататък, надолу към виещите се, преплетени златни къдрици.
Тя страхливо се дръпна, но той я задържа в прегръдките си и й зашепна гальовни слова. Обзе я сладка отмала от интимното докосване и безсилна да съпротивлява повече, тя се облегна на тялото му.
— Не мога и не искам да те пусна оттук — промълви той.
Тя също не искаше вече да бъде освободена. Притисна силно глава в гърдите му, той я вдигна на ръце и я понесе към леглото. За няколко секунди остана да лежи сама и затрепери от студ, но още в следващия момент почувства топлото, голо тяло върху себе си и жадните му устни. Езикът му разбуди огън в гърдите, в скута й. Бе много опитен любовник и тя се досещаше, че едва ли някога сетивата на жена са били възбуждани тъй страстно и тъй нежно същевременно.
Той се изправи и през клепачите си тя сякаш го виждаше как я наблюдава. Пръстите му отново се плъзнаха по тялото й и отново намериха път между нейните бедра. Тя се опита да ги притисне едно о друго, но тялото й реагира по свой си начин и тя се разтвори цялата за ръката на Сокола. Той се засмя тихо и триумфиращо.
— Благодарен съм на луната. Копнея да те видя цялата и за това докосване съм готов да дам и живота си. — Устните му пробягаха от устата до гърдите и, а след това се спуснаха още по-надолу и по-надолу, докато стигнаха най-интимното място и то загалиха.
Изненадана, протестираща, тя изкрещя, сграбчи раменете му и го затегли нагоре. И в този миг той прекрати играта. Решително разтвори бедрата й и я притисна с всичка сила към своята гръд.
Внезапната болка стъписа Скай и сне за миг булото на сладък копнеж, който я изпълваше. Простена високо, впи зъби в рамото на Сокола и опря юмруци в гърдите му. От очите й бликнаха сълзи. Той сякаш не обръщаше внимание на съпротивата й и продължи да се движи ритмично като проникваше все по-дълбоко в по-дълбоко в нея.
— Пират! Негодяй! Разбойник… — успя да процеди тя.
— И отрепка — добави той, на което Скай едва не се разсмя. Изведнъж невъобразимо сладки чувства и усещания изместиха досадната болка и тя отново изпита удивление от самата себе си. Никога до този момент не бе я обземал толкова неистов, страстен копнеж по нещо. Тя надигна тялото си насреща му, загали бързо гърба му, усети вкоравяването на неговите мускули, ускорения ритъм на любовния акт. Заедно със Сокола тя се понесе към далечни висини и внезапно светът избухна целият вътре в нея. Вече знаеше що е екстаз — обгърната в облаци, звезди и луна, обгорена от слънчева жар. Мракът се втурна в нея, дъхът отлетя. Сякаш умираше.
Но не умря. Тялото й потрепери и я заля нова вълна на екстаз. Отвори най-сетне очи и започна отново да осъзнава, че е все още на земята, в леглото на Сокола, в прегръдките на Сокола. Той не я бе насилил, тя, тя сама дойде при него.
Той се отмести, легна до нея, подпрян на лакът и отметна кичур коса от челото и. Внезапно тя си пожела да не се страхува толкова от тъмнината — би могла сега да си скрие лицето в сянката на нощта.
— Съжаляваш ли? — попита я той.
— Не. — И все пак мъничко съжаляваше, сега, след като опиянението отшумя и болката се завърна. Удивляваше се, плашеше се от себе си — от недостатъчната си добродетелност, от липсата на всякакви задръжки.
— Предупредих те — припомни й Сокола.
Тя кимна намусено и положи глава към неговата гръд.
— Моля те, не говори за това.
Той я притисна нежно към себе си и тя си помисли, че любовта ще да е нещо наистина прекрасно, чудодейно. Сгуши се още по-плътно в него и това й се стори дори по-хубаво от физическото единение.
— Сега какво мислиш да правиш, скъпа моя? Какво ще кажеш на годеника си?
— Истината — отвърна тя.
— Истината ли?
— Не от днес съм наясно, че ще откажа да се омъжа за него. Не искам да спазвам някакво глупаво споразумение, което този човек е сключил с баща ми. Освен това и самият той е противник на този брак.
— Да, но нали идва тук да те отведе?
— Е, и? — Тя се дръпна сърдито от него. — Да не би братовчед ти да ти е най-добрият приятел, та си се загрижил толкова за него?
— Не сме приятели, по-скоро сме врагове. Но се уважаваме един друг и при нужда преговаряме. Мисля, че никога никой от нас двамата няма да нападне другия в гръб.