Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Слезе от коня на няколко крачки от Скай и я загледа продължително, и мълчаливо. До слуха й достигна тихата музика на водата, която падаше от скалата и трептеше на слънчевата светлина. Лек бриз зашепна сред цветя и листа.
Погледът на Сокола прикова очите на Скай за цяла вечност. Обзе я чувството, че този мъж иска да заграби душата й. Не само в ключалките има ключове, беше казал той, те се таят и в човешката душа. Може би бе прав. А може би изобщо не съществуваше начин да се скриеш от този човек.
Най-сетне гласът му прекъсна магията.
— Добро утро, милейди. Харесва ли ви островът?
— Много е красив, но въпреки всичко си остава затвор за мен.
— Разбирам. За съжаление досега нямах време да ви разведа из Боун Кей. Единствено по рода си място.
— Защо мислите така?
— Защото ми принадлежи. — Той я хвана за ръка и я поведе към езерото. — Тази вода е прясна и чиста. Виждате ли великолепните цветя? Виреят чудесно тук, независимо че само на миля оттук може да вилнее и най-страшната морска буря. Рифовете ни охраняват, защото само много опитен кормчия е в състояние да приближи тези брегове.
Ръката му допря нейната и това докосване й напомни, че са съвсем сами. Съпровождаха ги единствено плисъкът на водата, шепнещият ветрец и двата коня. Мъжът ухаеше на сапун и кожа и тя долови стаения могъщ пулс на тялото му, кой го сякаш погалваше нещо в нейното сърце, което нямаше нищо общо с привичния й живот. На такова място не бе трудно да прекрачи онази граница, по която винаги се е ориентирала. Да забрави невинността си…
Тя рязко отдръпна ръката си от неговата.
— Защо сте винаги близо до мен? Исках да пояздя сама, но вие пак сте тук. Оставете ме па мира, моля ви. Не искам да сте постоянно мил и любезен с мен! И двамата знаем, че сте само един пират и аз ви презирам!
Извърна се толкова рязко, че дори и кобилата се изплаши. Накани се да я възседне, но животното се изправи на задните си крака. Застинала на едно място, тя се вторачи, сякаш очарована, в копитата, които затанцуваха във въздуха досами лицето й.
— Скай! Проклятие… — Сокола се хвърли към нея, дръпна я рязко встрани и двете тела полетяха към мекия пясък. Копитата се забиха на сантиметри от тях в земята. Скай понечи да се изправи, но Сокола който лежеше върху нея, не я пускаше. Някакъв мускул затрепка по брадичката му. — Боже, каква луда глава сте вие, милейди. Постоянно се излагате на риск, само и само да избягате от мен. Казахте да не бъда вежлив с вас, понеже съм бил пират. Е, добре, дошло е време да бъда пират, с всички произтичащи от това последствия.
— Негодник! Пуснете ме веднага! Би трябвало…
— Правилно, би трябвало да ви подаря на Едноокия Джек или на Логан, или пък на Чернобрадия. Би трябвало също така да оставя този кон да унищожи за миг красотата ви, та никога вече да не влудявате мъжете.
Дъхът й направо секна. Никога досега не бе го виждала толкова вбесен. Така и не можа да отвърне на думите му, тъй като страстна целувка запечата устните й. Неговият език принуди устата й да се разтвори. Топлина пропълзя по цялото й тяло.
Би трябвало да се съпротивлява, но не бе в състояние да го стори. Пръстите на Сокола се сплитаха с нейните, тежестта му я приковаваше към земята, която сякаш се тресеше под нея. Плисъкът на водата от нежна мелодия се бе превърнал в неистово бушуване, примесено с пламтящите потоци на нейната кръв. Изобщо не се противеше. Усещаше устните на Сокола, твърдите мускули, слънцето и вкуса на целувките му, урагана, бушуващ в жилите й.
И този ураган проникна в сърцевината на нейната душа.
Ръката му се плъзна йод полите й, загали голите бедра, устните му преминаха от лицето до гърдите й, оставяйки пареща следа след себе си. Тя отправи поглед към синьото небе и реещите се облачета по него, към слънцето, останало без жар. Защото в дълбините на нейната душа бушуваха много по-буйни пламъци.
Той разтвори жакета й и заразвързва вървите на корсажа, докато се показаха разголените гърди. Устните му се заровиха в меката плът, а ръката, обхванала едно от заоблените хълм чета, го приближи до гладния език. Устните се впиха в зърното и през цялото й тяло премина огнена вълна, предизвикана сякаш от оръдеен снаряд.
— Не! — изкрещя тя, но парещата му целувка я накара отново да онемее. Започна отново да се бори със Сокола, по не след дълго ръцете и краката й се отпуснаха в сладостна отмала. Земята все още се тресеше. Земята ли? Не е ли самата тя обхваната от вибрации, пулсиращи тласъци, от копнежа да разбере, да узнае още, и още…