![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
Но никакъв шквал не можеше да изплаши Дани. „Денерис Родената в буря“ я наричаха, защото беше дошла на този свят с вой, на далечния Драконов камък, докато отвън виеше най-голямата буря, позната на Вестерос, буря толкова свирепа, че бе откъснала грамадните каменни водоливници от стените на замъка и беше разбила на трески флотата на баща й.
В Тясното море често бушуваха бури, а Дани го беше прекосявала като момиче петдесетина пъти, бягайки от един свободен град към друг едва на стъпка пред наетите ножове на Узурпатора. Обичаше морето. Обичаше острия мирис на сол във въздуха и необятните му хоризонти, ограничени само от свода на светло синьото небе. Караше я да се чувства малка, но и свободна в същото време. Харесваха й делфините, които весело плуваха край „Балерион“. Дори моряците й харесваха, с техните песни и разкази. Веднъж, по време на едно пътуване за Браавос, докато гледаше как екипажът се бори с голямото зелено платно срещу надигащата се вълна, дори бе помислила колко чудесно би било да стане моряк. Но когато го каза на брат си, Визерис я хвана за косата и я оскуба така, че тя извика от болка.
— Ти си кръвта на дракона! — изкрещя й той. — Ти си дракон, а не някаква си вмирисана риба.
„Глупак се оказа той тогава, както — и в много други неща — помисли Дани. — Ако беше по-умен и по-търпелив, сега той щеше да плава на запад, за да си вземе полагащия му се по право трон.“ Глупав беше Визерис и злобен, осъзна тя, но ето че въпреки това й липсваше понякога. Не онзи слаб и жесток човек, в когото се беше превърнал накрая, но брат й, който понякога я оставаше да се шмугне в леглото му, момчето, което й разказваше истории за Седемте кралства и й говореше колко по-добър ще е животът им, след като си върне короната. Капитанът дойде при нея.
— Де да можеше този „Балерион“ да се рее като своя съименник, ваша милост — каза той на грубия валириански, тежко оцветен от тоновете на пентоската реч. — Тогава нямаше да трябва нито да гребем, нито да ни теглят, нито да се молим за вятър.
— Така е, капитане — отвърна му тя с усмивка, зарадвана, че го е спечелила. Капитан Гролео беше стар пентосец като своя господар, Илирио Мопатис, и се беше уплашил като невинна девица, когато разбра, че трябва да вземе на кораба си цели три дракона. На двата борда бяха подредени десетки ведра с морска вода в случай на пожар. Отначало Гролео беше поискал да затворят драконите в кафези и Дани се бе съгласила, за да го успокои, но нещастието им стана толкова ясно доловимо, че тя скоро промени решението си и настоя да ги пуснат на свобода.
Но сега дори капитан Гролео се радваше, че са ги пуснали. Бяха подпалили малък пожар, който потушиха лесно, но в замяна на това изведнъж се оказа, че на „Балерион“ има много по-малко плъхове, отколкото бе имало преди, когато плаваше под името „Садулеон“. А екипажът на кораба, първоначално толкова изплашен, колкото и изпълнен с любопитство, беше започнал да издитва странна гордост от „своите“ дракони. Всички до един, от капитана до последното чираче на корабния готвач, обичаха да ги гледат как летят… макар и не толкова, колкото самата Дани.
„Те са моите деца — казваше си тя, — и ако онази майги ми каза истината, те ще са единствените деца, които ще имам.“
Люспите на Визерион бяха с цвета на пресен каймак, рогата му, костите на крилете му и на гръбнака — от тъмно злато, което блестеше под лъчите на слънцето. Регал бе сътворен от зеленината на лятото и бронза на есенния листопад. Рееха се над корабите на широки кръгове, все по-високо и по-високо, и всеки се мъчеше да се извиси над другия.
Дани беше разбрала вече, че драконите предпочитат да нападат отгоре. Щом единият се озовеше между другия и слънцето, свиваше криле и надаваше писък, и те се търкулваха надолу сплетени в люспесто кълбо, хапеха се и се биеха с опашки. Първия път, когато го направиха, тя се уплаши, че могат да се убият, но то продължи кратко. Веднага щом цопнаха във водата, те се разделиха с писъци и съскане, и солената вода закапа от крилете им, докато излитаха. Дрогон също беше някъде горе сега, макар да не се виждаше. Щеше да е на мили напред или назад, да си търси плячка.