![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
През април 1985 г, една година след изчезването на Динайс Харауей, във вечерния вестник на Ейда излезе статия от Дороти Хоуг, в която се описваше раздразнението на гражданите от бавните темпове, с които работи следствието. Заглавието беше „Неразрешени ужасни престъпления тормозят Ейда“ и в статията си Хоуг разказваше накратко историята и на двата случая.
За Харауей пишеше следното: „Макар че властите претърсиха околността както преди, така и след арестуването на Уорд и Фонтънот, не откриха и следа от Динайс Харауей. Въпреки това детектив Денис Смит заяви, че според него случаят е разрешен.“ За обвиненията не се споменаваше нищо.
За убийството на Картър Хоуг беше написала следното: „Веществените доказателства, открити на местопрестъплението, както и други материали, които се отнасят до заподозрения, бяха изпратени в лабораторията на Бюрото преди близо две години, но според полицията все още се чакат резултати.“ Беше отбелязано с какво закъснение се правят анализите в Бюрото.
Денис Смит беше заявил: „В този случай полицията е съсредоточила работата си върху един заподозрян, но досега никой не е арестуван във връзка с това престъпление.“
През февруари 1985 г. Рон влезе в съда по обвинение в бягство. Адвокатът, който му беше назначен от съда, беше Дейвид Морис — стар познат на семейство Уилямсън. Рон се призна за виновен и получи двегодишна присъда, по-голямата част от която щеше да бъде условна, ако Рон: 1) се подложи на психиатрично лечение, 2) не се забърква в престъпления, 3) не напуска окръг Понтоток, и 4) се въздържа от употреба на алкохол.
Няколко месеца по-късно обаче го арестуваха за пиянство в окръг Потауатоми. Бил Питърсън подаде искане условната му присъда да бъде отменена и Рон да излежи остатъка от срока в затвора. Съдът отново назначи Дейвид Морис, за да го представлява. На 26 юли беше насрочено изслушване на страните пред съдия Джон Дейвид Милър, но то така и не се състоя. Рон, който продължаваше да не взема лекарства, не искаше да млъкне. Не спря да спори с Морис, Дейвид Милър и шерифите в съдебната зала, докато накрая съдията беше принуден да прекрати заседанието.
Три дни по-късно направиха още един опит. Съдия Милър накара надзирателите и шерифите да подготвят Рон, за да не се държи по съшия начин, но той започна да крещи и да ругае още с влизането си в съдебната зала. Съдията няколко пъти му направи официално предупреждение, на което Рон не обърна внимание. Поиска нов адвокат, но когато съдията настоя да научи защо, Рон не можа да му обясни.
Поведението му беше отвратително, но за всички присъстващи беше очевидно, че той има нужда от психиатрична помощ. От време на време изглеждаше така, сякаш разбира какво му се случва, но в следващия момент започваше да крещи несвързано. Беше ядосан и огорчен и си го изкарваше на целия свят.
След няколко официални предупреждения съдия Милър заповяда да го върнат в затвора и заседанието отново беше отложено. На следващия ден Дейвид Морис подаде молба за преглед и установяване на психическото състояние на Рон. Подаде и искане да се оттегли от случая като адвокат.
В собствените си изкривени представи Рон беше напълно нормален. Фактът, че адвокатът му се съмняваше в психическото му здраве, го обиждаше, така че той спря да разговаря с него. На Морис вече му беше писнало да се занимава с Рон.
Искането за преглед и установяване на психическото състояние беше удовлетворено. Искането на адвоката да се откаже от Рон беше отхвърлено.
Две седмици по-късно имаше ново изслушване, но и то беше прекратено бързо. Рон се държеше още по-налудничаво от последния път. Съдия Милър най-сетне назначи психиатрична експертиза.
В началото на 1985 г. лекарите установиха, че Хуанита Уилямсън има рак на матката, който бързо се разпространяваше. В продължение на две години и половина тя беше живяла със слуховете, че нейният син е убил Деби Картър, и пожела истината да бъде установена със сигурност, преди да си отиде от този свят.
Хуанита се отнасяше много сериозно към всички видове документи. В продължение на десетилетия си водеше подробен дневник, в който отбелязваше всички събития от деня. Служебните й книжа също бяха изрядни — за пет минути тя можеше да каже на всяка от клиентките си колко пъти и кога е идвала в салона през последната година. Не изхвърляше нищо — платени сметки, анулирани чекове, фишове, ученическите бележници на децата си, нищо.
Беше проверявала в дневника си сто пъти и затова беше сигурна, че вечерта на 7 декември 1982 г. Рон си е бил вкъщи с нея. Беше го казвала на полицията няколко пъти. Тяхната хипотеза гласеше, че той с лекота е могъл да се измъкне от дома си, да изтича по улицата, да извърши престъплението и да се прибере. Нямаше нужда от мотив. Нямаше нужда да се притесняват, че Глен Гор беше излъгал, когато каза, че е видял как Рон притеснява Деби Картър в „Лампата“ същата вечер. Това бяха подробности; за ченгетата извършителят беше ясен.