Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
— Нито съм го бутала, нито — потупвала. По-скоро седя тук, гледам те и ми се струва, че никак не ми харесваш.
— Оня път, когато Сам ни взе на яхтата — продължи Ричард, — като си смъкна ризата бях изумен от невероятния му мускулест гръб. И защо въобще ни покани на тая разходка с яхта? Знае, че страдам от хидрофобия26
— За сметка на това пък, ти се оказа стара морска вълчица — какви повороти само правеше с платното. Е, как е — хубаво ли е да го правиш в лодка? Нещо като на воден матрак, а? Господи, сладурче, откъде тая дързост у теб? — да поканиш Донелсънови и да ме баламосваш колко невинни били, направо „aqua pura“27
Значи Сам е твоят любовник. На суша и по вода. Само дето все още не мога да разбера кой ти служи за параван — имаш ги толкова много.
Нейното мълчание го стресна. Той отново стана малкото момченце, молещо майка си да му говори нещо, каквото и да било, за да го спаси от удавяне в кървавочервените въртопи на нейните настроения, на нейните женски тайни.
— Разкажи ми още нещо за това защо не ме харесваш — примоли се той на Джоан. — Звучи като музика в ушите ми.
— Ти си жесток — отвърна тя е равен, безстрастен глас, хванала тумбестата чаша с бренди като символична кристална топка на съдбата. — Освен това си алчен.
— А сега ми кажи защо ме харесваш. Обясни ми защо не трябва да се развеждаме.
— Твоето его ми е противно — рече тя, — а и секса между нас е пълна трагедия, но иначе никога досега не съм се чувствала самотна с теб. Никога, дори за миг, не съм била сама, когато ти си в стаята. — Внезапно появилите се сълзи в очите й я накараха да примигне и замълчи.
Той също примигна — от обзелата го неочаквана умора.
— Все пак, това е прекалено неубедителен аргумент. Не вярвам някой да го приеме сериозно тук в Приория28.
— Това ли се опитваме да направим — да обясняваме на хората нашите семейни отношения?
— Но това звучи просто нелепо. Освен за ония, зад които се криеш и за нещастния ти любовник.
Неговата атака силно я раздразни и нервира — бе я свалил от трона, желаейки да я разгроми окончателно.
— Няма смисъл да се нервираш, когато се опитвам да говоря с теб — рече тя, изправила се на крака. — И без това не се случва толкова често. — Тя започна да събира чашите и тръгна да ги носи към кухнята.
— За което съм безкрайно благодарен на Господ. Ти си направо ужасна.
— И кое те обижда чак толкова? Че в мен все още има останала мъничко живинка?
— Има я за другите, но не и за мен.
— Казвайки това, звучиш съвсем като Рут. Дори успяваш да предадеш и нейното самосъжаление. Хайде, ставай. Помогни ми да разчистим тая бъркотия.
— Наистина е бъркотия — подметна сърдито той. Но докато разчистваха, подреждайки всичките тези съдове върху скарите на машината за миене и после поставяйки ги безупречно чисти на техните строго определени места в кухненския шкаф, всичко това предизвика ново объркване в мислите му, защото му се стори поредната измамна маска, зад която всеки от тях криеше истината за себе си. Ричард седна на канапето и се замисли, опитвайки се да прогледне през мъглата и да открие някъде наоколо лъч светлина. Джоан бе надушила за Рут — значи с тази история бе свършено. Оставаше само едно място за действие, един единствен начин да победи системата. Простотата на идеята го накара да се усмихне. Щеше да използва своето прикритие за своя любовница.
12. Пречистване
След като Мейпълови стигнаха до извода, че отношението им към секса бе единственият болезнен проблем в техния семеен живот, те решиха да се откажат от него. Ставаше дума за секси, но не и за техния брак, достигнал до осемнайсетата си годишнина и разпрострял се назад до хоризонта, където дори мъките от мига на тяхното раждане сякаш се преплитаха с терзанията на съвместния им живот. От момента на това важно решение бе изминала цяла седмица, В събота Ричард донесе у дома една голяма, кръгла зелка в малък хартиен плик.
— Какво е това? — попита Джоан.
— Най-обикновена зелка.
— И какво би трябвало да правя с нея? — Нейната раздразнителност му достави удоволствие.
— Не е нужно да правиш нищо с нея. — Видях Мак Денис да влиза в магазина и влязох след него, за да поговорим за новата комисия по опазване на околната среда и да разбера какво са решили на заседанието. И понеже трябваше да купя нещо, за да мина през касата, взех тази зелка. Стана съвсем импулсивно, сякаш нещо отвътре ме караше да го сторя. Предполагам, разбираш какво имам предвид. — Докато говореше, беше бръкнал с едната ръка в плика и потриваше зелката. — Когато бях хлапе — продължи след малко той, — вкъщи винаги се намираше по някоя друга зелка. Така можех по всяко време да си отрежа парченце от нея и да го хрупам вместо захарни бонбони. Най-вкусна беше сърцевината — направо караше устата ми да изтръпва.
26
Хидрофобия — страх от вода. Бел.пр.
27
aqua pura (лат.) — бистра вода, (вода ненапита). Бел.пр.
28
Приория — малко градче в централната част на щата Илинойс. Бел.пр.