Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— За съжаление вие сте жертва на недоразумение, господа — съобщи им бодро Аштън.
Хоръс понечи да каже нещо, но устата му беше пресъхнала, този път от страх. Беше чувал, че Аштън Уингейт не се церемони много с пияници и негодяи, но не можеше да предположи, че ще се опълчи при такова надмощие.
— Това важи особено за вас, мистър Тич — каза Аштън.
— Защо? — заекна Хоръс.
— Дамата, за която така непочтително се изразихте, е моята жена и вие би трябвало да знаете, че нищо не може да ми бъде отнето със сила, особено когато то означава толкова много за мен.
— Ако е вашата жена, защо никога не сме я виждали? — попита отзад един брадат мъж с гнили зъби.
— Ако шерифът Добс иска да ми зададе някакви въпроси, готов съм с удоволствие да му отговоря, но на никого от вас не дължа обяснение.
— Как не! Шерифът сигурно му е приятел. Старият Харви няма да направи нищо, за да не си развали отношенията с негова светлост лорда. Трябва сами да си свършим работата, ако искаме справедливост.
Всеобщо одобрение последва тези думи.
— Да! Накрая ще излезе, че е същата луда, дето е убила пазача и може пак да убие някого. Нищо чудно да дойде и нашият ред.
— Точно така! Ако не я даде доброволно, сами ще си я вземем.
Като по команда мъжете се спуснаха към верандата. Джъд излезе крачка напред, изтегли един от пистолетите и насочи дулото към нападателите, които веднага отстъпиха.
— Не съм чул господарят Аштън да е канил някой от вас на хубавата, чиста веранда — каза той любезно. После се ухили, при което се показаха два реда прекрасни бели зъби. — Аз на ваше място много щях да внимавам, щото господарят може доста да се разсърди, ако го ядосат. Може да ми каже да гръмна главите на някои от вас. Разбрано?
— Май ти не разбираш нещо, черньо! Ще убиеш бял мъж и ще бъдеш обесен. Я помисли малко!
Усмивката на Джъд не трепна нито за миг.
— А на теб каква ти е ползата, че ще намажа въжето, като отдавна ще си заровен на шест стъпки в земята?
— Нахална чернилка! — извика един мръсен, неугледен мъж. — Държи се като лорд, мамка му…
— Много сме, ще ги надвием! — изрева друг.
— Миналата година пред очите ми двамата сами обърнаха магазина на стария Сол — обади се трети. — Я да пообмислим по-добре тая работа.
— Ето един добър съвет, джентълмени — се съгласи Аштън. — Не взимайте прибързано решение.
— Няма да ни уплашите, господарю Аштън — подигра му се един як мъжага. — Ще ви направим на кайма, вас и черните ви дяволи.
Аштън вдигна ръка и махна надясно и наляво.
— Я се покажете момчета, преди тези идиоти тук да си докарат белята.
Река от потни чернокожи мъже се изля от двете страни на къщата. Някои от тях носеха коси, други вили за сено или брадви, а някои бяха успели да се снабдят дори с пистолети или с други оръжия. По захилените им физиономии личеше, че се радваха на това, което предстоеше. От предната врата на къщата излезе Уилис, стиснал пушка, която напълно можеше да се мери с тази на мистър Тич.
Аштън се разхождаше бавно по верандата и оглеждаше лицата на неканените гости, придобили внезапно загрижен вид.
— Знаете, че не търпя натрапници в своя имот, още по-малко, ако са дошли тук да крадат или да рушат нещо, което ми принадлежи. Наричат ме корав човек, защото винаги изисквам незабавно обезщетение, колкото и малка да е щетата. Е, засега явно не мога да ви избеся, защото още не сте откраднали и не сте убили никого. Мога да наредя да ви наложат, както заслужавате, но нямам повече време да се занимавам с вас. Мисля, че една дълга, изпълнена с размисъл разходка до Нечиз ще ви бъде от полза.
Той се усмихна снизходително, хвърли поглед към Джъд и кимна. Чернокожият се ухили, вдигна пистолета и пушката към небето и натисна спусъците. Изстрелите процепиха въздуха, последвани от трясъка на всички оръжия в ръцете на Аштъновите мъже. Гърмежите стреснаха конете, а падащият дъжд от метал им подейства като рояк разлютени пчели. В следващия миг като че ли се отприщи адът. Подплашените животни се изправиха на задните си крака, хукнаха и зацвилиха диво.
После препуснаха в галоп и скоро изчезнаха зад голям облак прах. Току след тях по извития и заграден с дървета път се приближи друга група ездачи. Начело яздеше шерифът Добс, а между мъжете Аштън позна един, когото предпочиташе да не вижда в Бел Шен. Беше Питър Логън от лудницата. Аштън веднага съжали, че не беше накарал капитана на парахода да побърза.
Харви Добс насочи коня си към верандата, огледа тълпата и въоръжените чернокожи, като дъвчеше замислено един фас от пура. Сетне погледът му се насочи към облака прах в далечината. Накрая извади фаса от устата си, огледа го за момент и го хвърли под верандата.