Любимият непознат

Най-после един от придружителите му се смили и му се притече на помощ. Когато кракът му беше освободен, Хоръс се изправи с мъка, като използваше пушката вместо патерица. След като пооправи криво-ляво тоалета си, вдигна поглед към своя домакин и установи, че Аштън Уингейт го гледа почти със съчувствие.

— Сър, трябва да ви предупредя… — започна той гневно, но трябваше да прекъсне, за да изплюе праха от устата си. — Ние няма да се оставим да ни отпратите току-така. Бихме толкова път, за да се погрижим общината ни отново да е в безопасност.

Надничарите, които беше събрал около себе си, размахваха пушките и тоягите си, за да покажат, че напълно подкрепят думите му.

Аштън плъзна спокойно поглед над мъжете, след това извика на един слуга да донесе буре с прясна вода и стомна ром. Той изля с широк жест кафявата гледжосана стомна в бурето. После разбърка съдържанието с един черпак, поднесе го към устата си и отпи с наслада.

Скупчени, мъжете странно притихнаха и със завистливи очи следяха всяко движение. Сухите езици жадно облизваха напуканите устни, ноздрите се издуваха, за да поемат сладкия дъх на алкохола. Аштън свали черпака от устата си и изсипа мъчително бавно остатъка от течността в бурето.

— Пътят е дълъг и прашен — извика той. — Хайде, момчета, пийнете по глътка.

Въздишка на облекчение мина през тълпата, надигнаха се одобрителни викове. След това всички се юрнаха едновременно към бурето, настана боричкане и ръгане с лакти. Аштън отстъпи една крачка и се ухили, като гледаше от верандата как мъжете се блъскат в краката му.

Накрая и Хоръс се поддаде на изгарящата го жажда и вдигна пълния черпак. Почна да пие на лакоми глътки, преди да се сети защо бяха дошли в Бел Шен.

— Мистър Уингейт! Съгласен ли сте да ни предадете жената, за да я заведем при шерифа?

Бурето беше почти празно и хората отново се събраха зад своя предводител. Хоръс беше силно впечатлен от собствената си значимост. Прехвърляше пушката от едната си ръка в другата и се обръщаше непрестанно назад.

При други обстоятелства Аштън би сметнал това представление за ужасно комично, но сега само се усмихна студено. От известно време не чуваше чембалото и се надяваше, че Уилабел се е сетила да заведе Лиарин горе в стаята й.

Хоръс Тич обърна отново кръглото си мърляво лице към него и се изкашля.

— Сега знаете защо сме тук, сър. Ако бъдете така добър да извикате момичето, ще се погрижа да не ви се случи нищо.

Аштън не отговори и изразът на лицето му остана непроменен, но очите на Хоръс се облещиха, когато предната врата се разтвори и Джъд Барнъм, исполинският чернокож надзирател на Бел Шен, се показа с два огромни пистолета на колана и с пушка в ръцете. На гърдите си носеше широк патрондаш с цяла дузина патрони за ужасните оръжия. Застана безмълвно с разкрачени крака, извади от джоба си шепа малки заострени парчета метал, които напъха в цевта на пушката. После я намеси отново в сгъвката на ръката си и погледна в очите дребния мъж начело на тълпата.

Присъстващите изтръпнаха при мисълта за кървавата баня, която можеше да предизвика подобно въоръжение. Стомасите им се свиха болезнено. Внезапно тази следобедна езда престанала им изглежда забавна.