Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Възложих на Джейн да подреди най-голямата група материали за комунистическото движение, които се намираха в секцията по това време. Тя се състоеше от голям брой засечени телеграми, отнасящи се за на-ционалноосвободителните движения в Източна Европа. От тях възникваше убедителна картина на ефективната дейност на комунистите в борбата им срещу страните от оста. Голямата помощ, която Съветският съюз им оказваше, заставяше да се мисли за много неща. Независимо от опитите на УСС и УСО да се сдобият с политическа подкрепа на Балканите по пътя на доставки на оръжие, пари и материали националноосвободителните движения се отказваха от компромис. Те несъмнено биха приели помощ даже от самия дявол, но нямаше да се съюзят с тях.
Като се изключат Боб Керу-Хънт и Джейн Арчър с техните специализирани задължения, секцията беше разделена на обичайните райони по подсекции. В тези дни имахме много малко секретна информация за обработка. Липсата на достатъчно текущ материал имаше и някои предимства. Работата беше в това, че много малко от сътрудниците знаеха нещичко за комунизма. Първата ни задача беше да се превърнем в ученици и да получим елементарни знания по този въпрос, без да изоставаме от текущите събития чрез изучаването на открити материали, като комунистическата преса и радиопредаванията на социалистическите страни. Незначителната секретна информация, която получавахме, беше в голямата си част лъжлива.
Аз вече обясних как разногласията между СИС и МИ-5 помогнаха за моето назначаване в девета секция. Сега беше необходимо да продължа да работя и да изграждам отношенията с МИ-5 на нова, приятелска основа. Моят колега от МИ-5 Роджър Холис, началник на секцията, занимаваща се с делата на съветски граждани и членове на компартията, беше приятен човек със склонност към предпазливост. Той дойде в МИ-5, колкото и странно да е, от англо-американ-ска тютюнева компания, чийто представител в Китай е бил. Въпреки че не му достигаше лекомислие, което аз смятам необходимо в умерена доза за всеки нормален-човек, ние с него бързо си допаднахме и скоро започнахме да си обменяме информация без ограничения от двете страни. Двамата бяхме членове на обединения разузнавателен подкомитет, който се занимаваше с въпросите на комунистическото движение, и винаги изработвахме съгласувано становище, което да изложим пред по-малко информираните представители на другите отдели на двете служби.
Макар че Холис не можа да постигне много в работата срещу съветското разузнаване, той успешно получаваше информация за вътрешните работи на Английската комунистическа партия по много прост начин: беше монтирал микрофони в нейното седалище на Кинг стрийт. Резултатът беше приятен парадокс: микрофоните неотклонно свидетелствуваха за това, че комунистическата партия в Англия отдаваше всички свои сили, за да помогне на страната да спечели войната. Така че даже Хербърт Морисън, който жадуваше за кръвта на комунистите, не можа да намери законни причини да забрани дейността на партията.
В началото на 1945 г., когато секцията беше напълно комплектувана и настанена, за мене дойде време да посетя някои от нашите резидентури в чужбина. Целта ми бе да възстановя загубите, които Стептоу нанесе, а също да обсъдя с нашите резидента пътищата и средствата за получаване на информацията, от която се интересуваше девета секция. Първата част от моята мисия беше изпълнена лесно. Аз просто разказвах на всеки, че първата стъпка, след като поех ръководството на секцията, беше да уволня Стептоу. Тази новина беше по-срещната с всеобщо одобрение. Втората част се оказа по-трудна. Обектът на нашата дейност нито се чуваше, нито се виждаше. Сякаш съветското разузнаване не съществуваше за СИС. В резултат на всички преговори ние можахме да приемем само общото решение да продължим да събираме дребни сплетни за сътрудниците на съветските и източноевропейските дипломатически представителства и за членовете на местните комунистически партии. През време на моята служба нямаше нито една голяма операция срещу съветското разузнаване, която да донесе някакви резултати. СИС живееше само от неочаквани подаяния, които съдбата буквално пъхаше понякога в ръцете й, ако не се броят едно-две изключения, за които ще стане дума по-късно. Тези подаяния идваха под формата на редки бегълци от СССР. Те „избираха свободата“ подобно на Кравченко, който последва примера на Кривицки, бързо разочаровал се и завършил живота си със самоубийство.