Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Мястото на Денси в качеството на вицешеф зае генерал Синклър32, бивш началник на военното разузнаване. Шефът, като изслуша критичните забележки по повод на това назначение, отбеляза: „Какво лошо има тук? Аз потиснах критиката на военното министерство за следващите пет години!“ Длъжността, която се оваканти след излизането на Маршал-Корнуел, беше заета от другия „външен“ — от авиационния комодор Ийстън. Към тези двама новоназначени сътрудници аз скоро почувствувах уважение което не можех да проявя към техните предшественици. Синклър, макар и да не беше особено надарен с умствени способности (той никога и не претендираше за това), беше човечен, енергичен и дотолкова праволинеен човек, че не би могло да не му се възхищаваш. Ийстън беше фигура от съвършено друго естество. На пръв поглед той правеше впечатление на неразбираемо мрънкащ под носа си човек, но това впечатление беше опасно заблуждение. Неговата сила се състоеше в изключително ясния му ум, при това — коварен и гъвкав. Като си ги представях от време на време в качеството им на мои противници, аз неволно сравнявах Синклър и Ийстън с тояга и рапира. От тоягата не се боях, от нея може лесно да се отървеш, но от блясъка на рапирата на Ийстън тръпки ме побиваха. Беше ми съдено да поработя доста дълго време с тях.

Преди тези назначения беше направен сериозен опит да се постави цялата организация на здрави основи. Аз вече казах, че преди войната службата се градеше върху случайни и опасни дилетантски принципи. Не беше правилна системата на подбор на кадрите, на тяхната подготовка и служебно повишение, а също така и на осигуряването им след излизане в оставка. Шефът събираше всички, които може и където може, и всички договори за назначаване на работа можеха да бъдат прекъсвани по всяко време. При такива условия бе невъзможно да се осигури редовен приток от нови кадри на необходимото равнище. Не е за учудване, че личният състав на службата беше нееднороден по качество: срещаха се и добри работници, и равнодушни, и просто — лоши.

Войната предизвика в СИС сурово пробуждане. Наложи се да се разшири значително съставът на службата и много, способни хора преминаха през нейните редове, като оставиха след себе си полезни идеи. Но служебното укрепване беше постигнато само в резултат на ред импровизации в условията на напрегнатата военна обстановка. Почти всичко, което беше направено, би могло да бъде направено по-добре, ако бе имало време за размисъл. Сега това време бе дошло. Краят на войната в Европа премахна необходимостта от незабавни резултати, но правителството още ценеше заслугите на разузнаването. Ето защо бе важно да се използуват останалите месеци от 1945 г., за да се създаде нова структура на службата, докато правителството не е успяло отново да се потопи в летаргията на следвоенното време. Сам шефът несъмнено е мислил в тази насока. И когато му съобщиха, че идеята за преустройство намира значителна поддръжка в службата, той назначи комитет, който да подготви предложения по този въпрос. Така нареченият комитет по реорганизацията на СИС започна заседанията си през септември 1945 г.