Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Шефът нямаше намерение да обърне организацията си с краката нагоре, за да угоди на разузнавателните служби на въоръжените сили, но беше достатъчно проницателен и разбираше, че в създалото се положение се крие истинска опасност. Характерно беше, че вместо да посрещне тази опасност с открито лице, той започна да маневрира и направи някои отстъпки. Съгласявайки се твърде много с критиката на своите колеги, той предложи на началниците на разузнавателните управления на трите вида въоръжени сили да командироват в СИС свои старши офицери. Тези офицери щяха да бъдат издигнати като заместници на шефа и щяха да получат достъп до онези страни от работата на СИС, които имаха отношение към интересите на съответните ведомства. Предоставяше им се право да дават съвети, които да се разглеждат най-внимателно. Шефът не се съмняваше (както сам той каза), че като има под ръка специалисти офицери от разузнавателните управления на Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили, той скоро би могъл напълно да удовлетвори изискванията на въоръжените сили.
Това беше благородно предложение, от което военните ведомства едва ли биха се отказали. Тук се прояви проницателността на шефа. Той добре знаеше, че нито един началник на разузнавателна служба със здрав разум не би дал способен старши офицер, който може да бъде полезен на самия него, още повече в условията на тотална война. С пълна увереност можеше да се очаква, че офицерите, командировани към СИС, ще бъдат второстепенни хора или просто безделници. Веднага след като се настанят в Броудуей билдингз те можеше да бъдат поставени в такива условия, при които да са безопасни. Не мисля, че шефът дори за минута се е съмнявал в успеха на плана си. Събитията показаха, че той се оказа прав.
Така ние получихме нашите трима „комисари“ от въоръжените сили (веднага ги нарекоха така).
Заместник на шефа от армията беше някой си бригаден генерал Бедингтън. Доколкото знам, той не направи нито една препоръка за подобряване начините на събиране на военна информация.
В продължение на няколко седмици той беше погълнат от проблема за проверката и по възможност понижаването на ранговете на армейските офицери, работещи в СИС. Като цивилен човек аз нямах с него много контакти и не мога да кажа какво се криеше зад неговото месесто лице. Веднъж двамата се сблъскахме и този случай ми показа, че по-добре е да съм далеч от него. В онези дни дрехите се раздаваха с купони и аз опитах да запазя лактите на моите два-три цивилни костюма, като обличах в службата гимнастьорката, която ми беше останала от времената, когато бях военен кореспондент. Облечен по такъв начин, веднъж се оказах в асансьора заедно с Бедингтън. Ние не се познавахме толкова, че да разговаряме (още повече, че аз не бях разговорлив), но забелязах как се разшириха очите му, когато, разглеждайки гимнастьорката ми, спря поглед върху пагоните където нямаше никакви нашивки. Половин час по-късно при мен дойде един от помагачите на Бедингтън и започна да разпитва за подробности от моята военна служба. Обясних му откъде имам гимнастьорката и защо имам право да я нося без отличителни знаци. Не чух нищо повече от страна на Бедингтън.
Представителят на Министерството на авиацията генерал Пейн беше още по-труден човек. Него бързо го кръстиха „Гадния Пейн“ и най-добрите от нас се обединиха в „благородния орден на борците против Пейн“. Но не ни се наложи да се безпокоим, защото сам шефът доста остроумно се освободи от него. Беше намерен повод да изпратят Пейн в командировка в САЩ. Удължилата се за всеобщо удовлетворение командировка стана причина той да се озове в Калифорния, а, по думите на някои, дори и в Холивуд. Разнесе се слух, че Клод Денси е дал на шефа за подпис телеграма до Пейн, състояща се от четири думи: „Запад — красавици, Изток — работа.“ Разбира се, не изпратиха телеграмата. Шефът просто нямаше никакви причини, ни служебни, нито частни, за да отзове Пейн от САЩ.
Заместникът на шефа от Военноморските сили полковник Кордо беше офицер от морската пехота и по-добър от тримата „комисари“. Беше футболист, на времето играл в отбора на Гримсби таун. С одобрението на шефа той скоро се зае добросъвестно, макар и не съвсем умело, с ръководството на операциите на СИС в скандинавските страни. Беше приятно да се види, че в края на краищата един от „комисарите“ се интересува от работата на службата до такава степен, че се занимаваше макар и малко, само с нея. От своя страна шефът беше доволен, че Кордо, ограничен върху малко ъгълче от Северна Европа, не би могъл да направи някаква революция вътре в СИС.