Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Аз не изпитвах съжаление, че се лиших от двама членове на малобройната команда на Кари. Положението с кадрите ставаше по-леко с всеки ден от придвижването на съюзниците в Европа. Офицерите, работещи в секциите за разузнаване при настъпателните операции, виждаха, че обектите за тяхното разузнаване бързо изчезват. Специалистите от контраразузнаването, действуващи срещу секретните служби на страните от оста, разбираха, че скоро няма да имат противник. Аз се оказах в завидно и необикновено положение. Вместо да се бия за кадри, станах обект за ухажване от страна на желаещите да постъпят в моята секция, включително и от такива, които нямах намерение да взема. Накратко казано, по отношение на работната сила предлагането надхвърляше търсенето.

Хората, от които се набираха кадри, се деляха на четири категории. Най-напред некадърници, с които не си губех времето. Други, а между тях мнозина способни, които искаха само едно — да се върнат към мирновременната си дейност, и то колкото може по-скоро. Аз се опитах да убедя някои от тях да изменят решението си й да останат на служба, но доколкото помня, само в един случай успях. После имаше редица опитни офицери от по-възрастното поколение, които искаха да останат на местата си, за да получават заплата още няколко години, докато се пенсионират. Най-после има-ше двадесетина по-млади мъже, приблизително на моята възраст плюс или минус пет години, които бяха придобили вкус към разузнавателната работа през време на войната и горяха от желание да се посветят на нея. Четвъртата категория ме привличаше най-много и аз насочих вниманието си към нея. Когато секцията беше комплектувана, оказа се, че повечето офицери са значително по-млади от четиридесет години. Разбира се, би било неразумно да се подбират хора само от една възрастова група, тъй като това би създавало проблеми за напредването на хората в службата. Затова взех ня колко души от по-старото поколение, които след известно време трябваше да излязат в пенсия и да освободят места за по-младите. Най-известен от тях беше Боб Керу-Хънт, на когото възложих подготовката на общите материали за комунизма. Той притежаваше голямото преимущество на образован човек, макар и не много красноречив. С течение на времето Боб стана признат авторитет по въпросите на комунизма и бе-ше много търсен като консултант и лектор не само в Англия, а и в САЩ. По-късно той казваше, че имал намерение да ми посвети първата си книга „Теория и практика на комунизма“, но решил, че такава чест ще ме постави в неловко положение. Наистина бих се оказал в много неловко положение по редица причини.