Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Инициатори на движението за преустройство бяха Арнълд-Форстър и капитан I ранг Хестингз, отговорен и влиятелен сътрудник на Държавната школа за кодове и шифри. Макар Хестингз и да не беше сътрудник на СИС, той бе законно заинтересован от нейната дейност, тъй като войната показа необходимостта от тясна, връзка между шифровчиците и СИС. Неговото назначаване в състава на комитета внесе свежа струя в нашите дискусии. Политически службата в комитета трябваше да се осигурява от Дейвид Футмън, а полковник Кордо представяше секция G. Мене също така ме поканиха да взема участие в тази работа и не поради някакви особени способности в комитетската дейност (аз я ненавиждах), а поради това, че с изключение на Вивиън, аз бях най-старшият офицер в службата по въпросите на контраразузнаването. За наш секретар назначиха Елюрид Ден, точен, да не кажа — педантичен, човек с абсолютна безпристрастност, на която можеше да се доверим, тъй като него вече го чакаше топло местенце в нефтената компания „Шел“. На болшинството от нас ни се искаше председател на комитета да бъде Арнълд-Форстър. Без да говоря за силата на неговата воля, за ентусиазма и яснотата на ума му, той като старши офицер при шефа по-добре от когото и да е от нас знаеше организацията на службата като цяло. Обаче шефът, който се отнасяше резервирано към способностите на Арнълд-Форстър и желаеше да задържи каквото и да е предложение за реформи в разумни граници, ни направи сюрприз. За наша крайна изненада той обяви, че председател ще бъде Морис Джефс, началник на отдела за паспортен контрол при Министерството на външните работи. Като чиновник, отговорен за издаване на визи, Джефс имаше контакт с нашите контраразузнавачи. По отношение на общото познаване на секретната служба, на нейните възможности и ограничения обаче той нямаше с какво да се похвали. Що се касае до неговите способности, не мисля, не той е претендирал за нещо повече, отколкото за ролята на добър, макар и безцветен администратор. Но нямаше какво да се прави: шефът си каза думата.
Като говоря за безцветността на Джефс, аз трябва да сеизясня, че употребявам този термин в чисто преносен смисъл. Няколко години преди да се образува нашият комитет той стана жертва на удивителен случай. Лекарят, като го ваксинирал против някаква болест, объркал ваксината и в резултат лицето на Джефс придобило странен виолетовосин оттенък. Нещастието, изглежда, се е оказало непоправимо и Джефс така си и остана с оловен цвят на лицето. По време на пътуване до Вашингтон той бил страшно оскърбен, когато администрацията на един хотел се опитала да му откаже стая, като го взела за цветнокож. Но за да бъда справедлив, трябва да кажа, че Джефс малко се месеше по време на спорове и никога не злоупотребяваше с правата си на председател. Не можеше да не го обичаме и ние бързо свикнахме да го виждаме на председателското място.
През следващите месеци комитетът ми отне много време. Нашите обсъждания станаха безнадеждно академични и не заслужават подробно описание. Но някои бележки могат да хвърлят светлина върху отделни общи проблеми, които стояха пред разузнавателната служба. Преди всичко трябваше да се освободим от отживелиците на лошото старо време. През време на войната финансовите и административните въпроси се решаваха без необходимата координация. В секциите G всякога цареше хаос: тези, които се занимаваха със Западна Европа, се подчиняваха на Денси, а останалите — непосредствено на шефа. С други думи, ставаше така, че Денси, ако и формално да беше заместник-началник на службата, в действителност се интересуваше само от разузнавателната информация за Западна Европа. Беше ясно, че цялата служебна структура се нуждае от коренни изменения.
Но преди да се реши този първи проблем, беше необходимо да се определи основният принцип на нашата структура: да се запази ли съществуващото служебно разделение по вертикала с регионални организации, отговорни за събирането, обработката, оценката и разпределението на информацията по съответните райони, или разделението трябва да върви по хоризонтална линия — между събирането на информацията, от една страна, и нейната обработка, оценка и разпределение, от друга. Да си призная, аз и досега не зная правилния отговор на този въпрос. Но по това време тук бяха преплетени и моите собствени интереси. Ако беше прието решение в полза на вертикалното разделение, то работата против Съветския съюз и комунистическото движение изобщо би била разделена между регионалните секции. Нито един човек не би смогнал да обхване тази област изцяло. Ето защо аз се изказах за разделението по хоризонталния принцип с надежда да се запази, макар и за известно време, цялата сфера на антисъветската и антикомунистическата дейност под мой пряк контрол.