Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Глава VII

ОТ ВОЙНАТА КЪМ МИРА

Преминаването в девета секция означаваше преместване от Райдър стрийт в Броудуей билдингз. Аз бях доволен от тази промяна по няколко причини. От лятото на 1943 г., когато дойдохме от Сънт Олбънз в Лондон, аз имах лесен достъп до самото сърце на СИС, а сега седях в нейния център, в най-изгодна позиция, която ми позволяваше да улавям всички новости на разузнаването и да опознавам хората, които срещах по коридорите. Освен това от сътрудниците на контразузнаването на УСС ме отделяше само Сънт Джеймз парк.

Когато пета секция се премести в свое помещение на Райдър стрийт, Пирсън и неговите колеги с помощта на Каугил заеха място в същото здание. Те ни изтор-мозиха със своите дрязги, макар че понякога с това ни развличаха. Греъм Грийн припомняше в една вестникарска статия, че в УСС имаше сейф, който не можеше да се заключва. Но за да успокои бдителността на дежурните офицери, които всяка вечер правеха редовен оглед на помещенията, Пирсън с одобрението на Каугил украсил този сейф с обезоръжаващия надпис „Смятайте сейфа за заключен!“.

Както вече обясних, от самото начало ми беше забранено да имам нещо общо с американците. Пирсън прекрасно знаеше това, но ми досаждаше с натрапчивото си внимание. За мене беше по-добре да бъда по-далеч от него, на седмия етаж на Броудуей билдингз.

Всекидневните задачи ме поглъщаха напълно: подбор на хората, служебни помещения, мебели и т.н. Не се съмнявах, че колкото и голям щат да събера, винаги можех да разширя задачите на секцията дотолкова, че да има работа за всички. Трябваше да намеря добри работници, докато това още беше възможно. При режима на икономии в мирното време, което вече наближаиаше, щеше да е много по-лесно да се избавя от излишните сътрудници, отколкото да намеря хора за попълване на възможните в бъдеще вакантни места. Девета секция на Кари се състоеше от четирима сътрудници: от него, две девойки и един полуумен. Една от девойките беше много мила особа от женската спомагателна служба на Военноморските сили и аз я задържах. Другата беше много странна, дошла при нас от цензурата, и аз почувствувах облекчение, когато скоро след встъпването ми в длъжност тя получи обгаряне на роговицата при наблюдаване на едно слънчево затъмнение и беше принудена да ни напусне. Полуумният беше някой си Стептоу от Шанхай, който в периода между войните отговаряше за всички страни от Далечния Изток по линия на СИС. Как е могло да се случи това, не ми е ясно и досега. Трудно беше за вярване, че той би се задържал и една седмица на каквато и да е работа. Стептоу беше натрапен на Кари от Ви-виън навярно за спомен от старите времена. Но в дадения случай аз не се посвених да изляза срещу Вивиън — в края на краищата той вече беше изиграл ролята си. За щастие, Стептоу сам си подля вода. По предложение на Вивиън го изпратиха в командировка за обиколка на резидентурите на СИС в района на Сре-диземноморието, за да им предаде задачите на девета секция. Пътуването завърши с пълен провал, тъй като „многоопитният“ Стептоу се държал с такава хвърляща се в очи тайнственост, че някои от нашите чуждестранни представители с голям труд повярвали, че той действително е офицер от секретната служба. В Броудуей постъпиха много необикновени писма и телеграми, в които се изразяваше съмнение в истинността на неговите пълномощия. Въоръжен с такива материали в подкрепа на своето предложение аз без труд убедих шефа, че службата няма да загуби много, ако Стептоу бъде пенсиониран. Той се оттегли, получавайки за утешение едно високопарно писмо от Вивиън, в което се възхваляваше миналата му служба и се изразяваше, съжаление по повод неговото уволнение.