Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Моите пътувания, които включваха Франция, Германия, Италия и Гърция, бяха до известна степен поучителни, доколкото ми даваха възможност да се запо-чная с различните типове организация на резидентурите на СИС п чужбина. След всяко пътуване все повече стигах до заключението (без да изпитвам огорчение от това), че на английското разузнаване ще са необходими години, за да положи някакви основи за работа срещу Съветския съюз. В резултат от това време в паметта ми са останали по-скоро дребни произшествия, отколкото някакви реални постижения. В Берлин например ме почерпиха с изстуден инсектицид, който домакинът съвсем искрено смяташе за вино. Посещението ми в Рим беше помрачено от безкрайната разправия по повод транспорта на завеждащия отдела по паспортния контрол към посолството. Въпросът се състоеше в това, дали той има право на служебен автомобил или не. В Бари помогнах един много неприятен тип да бъде пуснат с парашут в Югославия, но той, вместо да си счупи главата, успя да се върне. В Лариса наблюдавах едно от атмосферните чудеса, с които се славеше Гърция: две бури едновременно, съвсем отделни една от друга — първата над Олимп, а другата над Оса, — докато в същото време около нас, над Тесалийската долина, имаше най-чисто синьо небе.

През това време в мрачния Броудуей се развиваха събития, на които трябваше да отделя най-голямо внимание. Нуждите на войната постепенно туриха кръст на дилетантската служба от предишните години, макар че някои нейни отживелици се запазиха още дълго. С победата в Европа раздутата от военния период служба започна бързо да се свива, а това, което остана от нея, се нуждаеше от реорганизация. Като началник на секция бях смятан за ръководен офицер, още повече, че моята секция неизбежно трябваше да стане значително по-голяма от всички други. Сякаш за наказание срещу това все по-често ме ангажираха за решаването на административни и организационни въпроси. Несъмнено съществуваха начини за бързо разрешаване на такъв род въпроси, но по това време ние още не бяхме ги открили. Аз прекарвах по заседания в различни комитети извънредно много сутрешни и следобедни часове, през които си рисувах фигурки върху лист хартия, като слушах с едно ухо това, което се говореше.