Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Като завършек на всичко това Вивиън ме извика да прочета обяснителната бележка за шефа. Тя беше невероятно дълга и натруфена с цитати от „Хамлет“. В нея се излагаше печалната история на кавгите на Каугил и се доказваше необходимостта от радикални промени, преди да преминем към работа в условията на мирно време. Моето име се споменаваше в качеството на приемник на Кари. Кандидатурата на Каугил за този пост се отхвърляше категорично. С похвални изрази се обясняваше колко съм подходящ за тази длъжност. Колкото и да е странно, но при изброяването на моите достойнства бяха пропуснали най-важното качество, нужно за дадената работа — това, че аз знаех нещичко за комунизма.
За мене това означаваше край на борбата. Вивиън не би посмял да представи на шефа такова сериозно предложение без благословията на Арнълд-Форстър, а Арнълд-Форстър не би дал благословията си без предварителна подготовка на почвата за приемане на предложението. Самият факт, че записката беше написана на машина и готова за доклад, свидетелствуваше, че шефът рискуваше да подеме дълъг откровен разговор с Каугил непосредствено преди приемането на оставката му. Аз почти не се съмнявах, че в най-близко време ще ме призоват на разговор при шефа, и трябваше да се подготвя.
Работата е в това, че кариерата в секретната служба не се поддава на предсказания и е изключително рискована. Винаги са възможни грешки. С дребните неуспехи аз и сам бих се справил леко, но в случай на голяма беда не ми се искаше да завися само от лоялността на моите колеги от СИС. Най-опасно става, когато сътрудници от секретните служби бъдат обвинени в неблагонадеждност или свързаните с нея нарушения, които съставят прерогатива на МИ-5. Аз предполагах, че в случай на непредвидени, неприятности в новата ми работа не би било лошо МИ-5 да се обвърже официално с моето назначение. Добре би било да получа писмен документ от МИ-5, одобряващ това назначение! Едва ли обаче бих могъл по такъв начин да обясня всичко това на шефа. По-кратко казано, трябваше да намеря подходяща форма. След мъчителни размишления реших, че ще е най-добре да използувам изключителното пристрастие на шефа към междуведомствените интриги.
Поканата пристигна. Не идвах за първи път в светилището на тайните, но този път мис Петигру и мис Джоунз, секретарките на шефа, бяха особено любезни. Зелената лампа светна и аз влязох. Обръщайки се към мене, шефът за първи път ме нарече Ким. Значи, не бяха възникнали никакви усложнения. Той ми показа докладната записка на Вивиън и аз от вежливост се престорих, че я чета. Шефът съобщи, че е решил да постъпи съгласно предложението на Вивиън и да ме направи приемник на Кари. Имам ли да кажа нещо по това? Имам. Използувайки, общоприетата форма от типа „надявам се, че не казвам неуместни неща, сър“, аз казах, че на-значението се предлага на мене вероятно поради добре известната заядливост на Каугил към неговите колеги от МИ-5. Изразих надежда, че ще се постарая да избягвам такива разпри в бъдеще. Но кой може да предвиди? Аз бих се чувствувал по-щастлив на тази работа, ако знаех със сигурност, че сътрудниците от МИ-5, с които ще имам работа всеки ден, не възразяват срещу моето назначение. Това би ми позволило да се чувствувам по-уверен. Освен това одобрението на МИ-5, изказа официално, по сигурен начин ще предпази нашата служба от възможни критики от страна на тази организация.
Още не бях се доизказал, когато разбрах, че шефът с явно одобрение пое идеята ми. Той умееше изключително бързо да се ориентира, промъквайки се през бю-рократическите джунгли. Критиците на шефа не веднъж казваха, че само неговата способност към тактически маневри му помагаше да се задържи на желания от мнозина пост, контролиращ секретните фондове. След като ме изслуша, шефът започна горещо и убедително да доказва необходимостта от това, което аз самият бях предложил. Той се раздели с мене много топло и обеща да пише без протакане на сър Дейвид Пийтри (началника на МИ-5). Аз оставих шефа с надеждата, че той ще твърди, а вероятно бе даже наполовина да повярва че ця-лата заслуга в осъществяването на тази идея принадлежи само на него. Скоро Пийтри изпрати много приятелски отговор. Шефът беше доволен. Аз — също.