Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола отиде до него и приближи фенера, за да огледа издрасканата повърхност. Нямаше и следа от прах, а лампата поставена на полицата отгоре все още бе наполовина пълна с масло. чекмеджетата стояха отворени, а едно от тях бе извадено и лежеше на пода.
— В бързината. — отбеляза тихо Рейнар.
Без да се наговарят започнаха да претърсват писалището, по един от двете страни. Никола не намери нищо, освен счупени писалки, празно шише от мастило и едно пусто мише гнездо, а обискът на Рейнар не бе дори и толкова обещаващ. Никола извади и останалите чекмеджета и клекна, за да погледне в леглата им, обезпокоявайки рояк паяци и нещо което избяга шумно. Усилието му бе възнаградено, когато напипа хартия.
— Тук отзад има нещо. — измърмори.
— Надявам се да не е плъх.
— Някой е издърпал това чекмедже, — продължи Никола — защото нещо е заседнало, а той не е искал да го оставя.
Приличаше на парчета хартия, заседнали в цепнатина.
— А може да е бързал и да е проявил небрежност.
— Може и така да е.
Хартията излезе без да се скъса и той извади ръката си. На слабото осветление видя, че парчетата са покрити с ръкописни букви. Посегна за лампата и точно тогава откъм вратата долетя гласът на Крак.
— Открих нещо.
— Откри какво? — попита Рейнар, докато Никола се изправяше и напъхваше парчетата в джоба на жилетката си.
— Каквото си мислеше, — довърши Крак и изчезна обратно в хола.
Рейнар се обърна към Никола и вдигна вежди в очакване на превод.
— Онова дето не е плъхове. — поясни Никола, на път към вратата.
Крак ги отведе до един алков под стълбището. Когато слязоха се озоваха в просторно помещение с измазани голи стени, с множество врати, които извеждаха настрани, вероятно към места като спиртоварна, изба за вино, килер за иконома и спални за прислугата от горните етажи. Крак се обърна надясно и отвори една от вратите. Миризмата бе предупредила Никола какво да очаква там. С приближаването до стаята беше станала по-наситена, а когато вратата се отвори, той едва не повърна. Крак взе фенера от Никола, усили светлината докрай и го вдигна високо.
В средата на стаята имаше сгъваема маса. Върху нея лежеше мъжки труп. Гръдният кош и коремната кухина бяха разпрани и ребрата стърчаха извити нагоре. Повечето от органите бяха извадени и бяха разпилени по каменния под, заедно с огромно количество кръв и други телесни течности. червата не бяха изтръгнати, но бяха извадени и се влачеха по пода.
Никола се чу да казва:
— Това не го очаквах.
— Има още — каза тихо Крак с безстрастен дрезгав глас. — Но това е най-страшното. Онази стая там, най-близо до стълбите. Проверих първо нея. В стената в дъното е издълбана дупка и са нахвърляни вътре и шестте.
Рейнар го погледна.
— Какви шест?
— Деца — добави Крак и погледна сериозно към Никола. — Има още. Знам, че има. Мога да ги открия всичките, ако искате.
— Точно в този момент не ни е необходимо.
Никола се взираше с празен поглед в касапницата. Знаеше, че е вярно, без значение дали Крак го бе доловил интуитивно или бе стигнал да заключението по някакви признаци. В гърлото му се надигна жлъчка и се наложи да се извърне за момент и да подпре глава на рамката на вратата. Рейнар направи няколко крачки навътре в хола и остана там като ругаеше тихо.
Никола се застави да се обърне с лице и отново да огледа стаята. Навремето бе практикувал известно време в медицинския колеж на Лодун, макар да бе зарязал обучението си след смъртта на Едуар. Когато видеше дисекция можеше да я познае, но тук случаят беше различен. Това бе вивисекция.
Наложи си да пристъпи още една крачка към вътрешността на стаята, за да потвърди тази си теория. Нямаше причина един труп се връзва, а китките и глезените на мъжа, практически единствената незасегната плът останала по тялото, носеха ужасни белези от опъването на каишите. Едното от очите беше избодено, лицето бе нарязано и обезобразено. Не е живял дълго, каза си Никола. Не може да е живял. Но миговете, в които жертвата все още е била жива са били достатъчно ужасяващи.
Той сведе поглед към останките по пода. Принадлежаха на повече от един човек.
В този момент насмалко да се обърне и да излезе от стаята, убеден, че ще повърне. Дотогава нищо не го бе потрисало толкова. Не беше гнуслив: упражненията по анатомия, моргата или операциите, на които бе присъствал, никога не го бяха притеснявали. Но това беше различно. Беше отблъскващо отвъд всякакви граници на понятното. След като видя това тук, разбра защо Крак беше толкова сигурен, че ако потърсеха, щяха открият още трупове. Това не бе нещо извършено от някого инцидентно. Беше кресчендо, постигнато и отработено с времето и след многократни опити.