Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Приоратът в Орлеан
Освен помпозни твърдения „Документите на Братството“ съдържаха и информация от съвсем различен характер, подробности, които бяха толкова несъществени и общоизвестни, че значението им ни се изплъзваше. В същото време тази информация бе толкова маловажна, че просто нямаше начин да не е достоверна: не виждахме защо някой ще седне да си съчинява или да скалъпва такива дребни детайли, автентичността на повечето от които можеше да бъде проверена.
Така например в „Документите на Братството“ се твърди, че Жирар, абат на „малкия приорат“ в Орлеан от 1239 до 1244 г., е подарил в Акра земя на рицарите от Тевтонския орден. Не е ясно защо този факт се споменава, той обаче може да бъде лесно проверен. Документът по прехвърлянето се е запазил — на него стоят датата 1239 г. и подписът на Жирар.
Натъкнахме се на подобна, макар и по-мъглява информация и за друг абат — Адам, оглавявал „малкия приорат“ в Орлеан през 1281 г. Според „Документите на Братството“ през тази година Адам преотстъпва малко земя край Орвал на монасите, живеещи в тамошното абатство — цистерианците, нанесли се в манастира преди век и половина, когато ги покровителства св. Бернар. Не открихме документите по прехвърлянето, то обаче сигурно е било извършено — запазили са се писмени сведения, свидетелстващи, че са извършвани множество прехвърляния на имоти от подобно естество. Интересното в случая, разбира се, е, че се споменава Орвал, име, което вече бяхме срещали по време на проучването си. И още нещо, въпросната земя явно е била от особено значение, понеже според „Документите на Братството“ с дарението Адам си навлякъл омразата на монасите от Сион, които стигат дотам да го махнат от поста му. Според „Тайните досиета“ Адам се оттегля в присъствието на Тома дьо Сенвил, велик магистър на Ордена на св. Лазар, и незабавно се отправя към Акра. Когато градът е превзет от сарацините, той е принуден да го напусне и през 1291 г. умира в Сицилия.
И в този случай не намерихме документа, с който Адам се е оттеглил от поста си. Но Тома дьо Сенвил е велик магистър на Ордена на св. Лазар през 1281 г., седалището на ордена е в близост до Орлеан и абатството, напуснато от Адам. Със сигурност се знае, че оттам той заминава в Акра, където пише две възвания и две писма, първите от август 1281 г.89 вторите — от март 1289 г.90
„Главата“ на тамплиерите
Ако се вярва на „Документите на Братството“, монасите от Сион не са преки наследници или продължители на Ордена на тамплиерите, обратното, в документа се набляга изрично, че разривът между двата ордена настъпва през 1188 г. заради „отсичането на бряста“. Въпреки това обаче те продължават да поддържат връзка и „през 1307 г. Гийом дьо Жизор получава от Ордена на тамплиерите златната глава, Caput LVIII “91.
Докато се запознавахме с историята на тамплиерите, вече бяхме срещали тази загадъчна глава. Но пак ни се видя съмнително тя да е свързана със Сион и с явно влиятелните владетели на Жизор: пак останахме с впечатлението, че в „Документите на Братството“ някой се е поувлякъл в намеците. Тъкмо в този момент обаче открихме едни от най-солидните и интересни потвърждения. Според официалните протоколи на Инквизицията:
След арестите се оказа, че пазител и администратор на имуществото в парижкия храм е един човек на краля, някой си Гийом Пидоа. На 11 май 1308 г. Пидоа заяви пред инквизиторите, че когато рицарите тамплиери са били взети под стража, той заедно със своя колега Гийом дьо Жизор и някой си Рейние Бурдон са получили заповед да представят пред Инквизицията всички фигури от метал или дърво, които намерят. Сред имуществото на храма те открили голяма глава от позлатено сребро… изобразяваща жена, която на 11 май Гийом представи пред Инквизицията. Главата бе с табелка „CAPUT LVIIIm“.92
Главата продължаваше да ни озадачава, ала контекстът, в който се споменаваше Гийом дьо Жизор, ни озадачи още повече. Изрично се подчертаваше, че той е колега на Гийом Пидоа, един от приближените на крал Филип Хубави. С други думи, подобно на краля, и Гийом дьо Жизор е бил враждебно настроен спрямо тамплиерите и е участвал в погрома срещу тях. Според „Документите на Братството“ обаче пак по това време той е и велик магистър на Братството на монасите от Сион. Означава ли това, че Братството е подкрепяло Филип Хубави в действията му срещу тамплиерите и дори му е помагало? Сред „Документите на Братството“ има и такива, в които се намеква, че става дума точно за това — че по един или друг начин Сион е дал съгласието си за разтурването на ордена на своите непослушни протежета и дори се с нагърбил с това разтурване. Същевременно обаче от други документи личи, че в последните дни на ордена Сион е закрилял поне някои тамплиери. В такъв случай Гийом дьо Жизор явно е бил нещо като „двоен агент“. Може би точно той има пръст в „изтичането“ на информация за намеренията на краля, благодарение на което тамплиерите са предупредени. Ако и след формалното разделяне от 1188 г. Сион всъщност е продължил да упражнява таен контрол върху дейността на тамплиерите, то Гийом дьо Жизор вероятно е донякъде съпричастен към внимателно обмисленото унищожаване на документите на ордена, както и към необяснимото изчезване на неговите съкровища.
89
Rohricht. Op. cit., p. 375, N 1440.
90
Bruel. Chartes d’Adam, p. 1.
91
Lobineau, H. Op. cit., planche N 4.
92
Oursel. Le Procus des Templiers, p. 208.