Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Е, драги, нали не си забравил, че ни дължиш нещо? — мазно полюбопитства грозникът в средата, като подритна трупа, така че да види лицето на скъпия покойник.
Старият Хогбен не разпозна част от знаменитата Нощна стража на Рембранд, защото в извън работно време блюстителите на реда изглеждаха така, сякаш Анди Уорхол ги бе прерисувал. Той се направи на ни лук ял, ни лук мирисал и се огледа да види на кого говорят, но пресечката беше пуста.
— За теб става дума, драги! За теб! Ти ни дължиш парсата за три седмици. Не се прави на луд! — нададе глас мрачният тип отляво, като нервно се опипваше около кръста, да се увери, че камата му е на мястото си. — Който иска да работи в нашия район, трябва да си плаща.
— Станала е някаква грешка, господа. Изглежда ме бъркате с някого — отвърна Хогбен, докато с традиционните йогийски похвати събуждаше вътрешната мощ в откраднатото тяло.
— С никого не те бъркаме, Воланд — разнесе се гробовен глас от сянката на тъмния безистен вдясно и от тъмата изплува предводителят им — самият капитан Франс Банинг Кок.
Хогбен го позна, защото беше в автентичния си рембрандовски вид, недокосван от постмодернизма.
— Това е нонсенс, господа! Какво търсите тук? Та вие не сте измислени като идиотите наоколо! — чистосърдечно се възмути той, щом разбра с кого си има работа. — Не ме ли помните, капитане? Нали на времето аз лично поръчах на младия Харменс да нарисува за жълти стотинки възможно най-дългия групов портрет на вашата стрелкова рота, защото далновидно предвидих колко ще се покачи цената на един квадратен метър Рембранд само след петдесет години! Та тогава всички вие реално съществувахте!
— И сега си живуркаме в Речния свят, Воланд, но мизерно — мрачно отвърна капитанът, — защото такива нагли типове като тебе лъжат на поразия и не си плащат навреме за охраната на транспорта по реката. Май е време вече да те отучим от някои вредни навици, Воланд!
Миг преди да довърши мисълта си капитан Банинг Кок даде знак на хората си и те налетяха като чакали върху Хогбен. След пет секунди неравностойна борба на паважа лежаха пет сгърчени трупа. Всъщност, ако броим и старото тяло на Хогбен, мъртъвците бяха шест. Сметката не излизаше, защото един от корумпираните милиционери беше успял да офейка навреме. Пораженията по тялото на Воланд бяха незначителни: една прободна рана в лявото рамо, няколко одрасквания, две аркади, почти незабележими сред плетеницата от бръчки, пречупени вежди и стари белези, и натъртванията по китките от саблените удари.
Този Воланд се е позанемарил, помисли си старият Хогбен. Но нали слизаше от къде-къде по-немощна кранта, все пак остана доволен от материалната придобивка и победоносно се огледа. Теренът беше разчистен, но гюрултията не стихваше. Щом понечи да тръгне към дъното на пресечката, душите на умрелите го връхлетяха като лешояди. Нещастниците виеха край ушите му досущ като кучета на пълнолуние, защото не можеха да му сторят нищо, освен да го проглушат с воплите си. Той за миг успя да ги разпилее като мухи с едно старо заклинание на чероките за пропъждане на духове, шмугна се в безистена, измъкна се през слугинския вход и пое към клуба „Хиляда и една нощ“ да провери какви други умения има новото му тяло.
Беше посетил заведението на Шехеразада преди седмица и ориенталската обстановката събуди у него приятните спомени от времето на Сасанидите. Сега му беше интересно да опита отново ласките на източните хубавици в обкръжението на вездесъщите спящи демони, будещи перверзен страх у простолюдието. Защото при първото си посещение старият Хогбен бързо установи, че не си пада много по виртуалния секс! Той предпочиташе по-грубичкия му материален еквивалент — може би единственото хубаво нещо, което тъпите пазачи на неговата Библиотека можеха да вършат както трябва. Е, не всички, разбира се!
Мадам беше предприемчива и новата атракция в седмичната програма на клуба „Хиляда и една нощ“ се оказа Венера Киренска — одалиска с материално тяло, ефимерни ръце и нетленна глава. Но старият Хогбен беше зажаднял за традиционните ориенталски ласки и предпочете невярната съпруга на Шехрияр, която освен всичко друго си беше изцяло от плът и кръв. На сутринта обаче любопитството го загложди и той я натири от леглото да му донесе новия брой на официоза. За първи път от много време стигнала до оргазъм, съпругата на Шехрияр коленопреклонно отвърна „Слушам и се подчинявам!“, но прищявката му създаде голяма суматоха в клуба, защото никога досега клиент не беше настоявал след любовната нощ да получи вестник. Мадам тутакси отстрани досадния пропуск, като включи в сферата на обслужването новата екзотична услуга.