Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Снощната случка беше отразена на втора страница най-вече заради скандала. Защото мимолетната физическа смърт не впечатляваше никого в този шантав свят. Но скоро той щеше така яко да раздруса общественото мнение, та и тук, и на Земята щяха да завалят като зрели круши истински трупове. Гневът на Хогбен се поуталожи едва когато установи, че телевизията все пак предава на живо ритуала по възстановяването на телата на убитите в Лоното на живота.
Докато закусваше в леглото, той с явно задоволство проследи как напъхват обратно блуждаещите души на снощните псета в чисто новите тела и въпреки протестите им ги обличат в прилични дрехи от епохата на Рембранд. Репортерката обясни, че специалният отряд чака отвън да експулсира корумпираните служители в Речния свят, а органите за борба с организираната престъпност издирват оцелелия съучастник на трафикантите и, разбира се, убиецът. Старият Хогбен гордо се изпъчи, когато тя посочи трупът му, изправен като истукан до стената край казана. После обявиха, че група професионални очевидци от Гмежскорпион са станали свидетели на среднощната драма и следва кратка биографична справка за предполагаемия извършител на злодеянието. На екрана обаче цъфна мрачната физиономия на Воланд и Хогбен яростно запрати възглавницата в телевизора. Съжали, че вече бяха отнесли таблата с остатъците от закуската и нямаше нищо по-тежко под ръка. Не стига че му отнеха славата, ами пак трябваше да сменя самоличността си.
Изглежда и други в клуба гледаха сутрешните новини, защото след миг в стаята цъфна един евнух, който едва не си счупи ръцете от кършене, докато му обясняваше, че Мадам настоява колкото се може по-бързо да напусне клуба. Мярката била временна, мазно твърдеше евнухът. Само малко да утихне шумът! Иначе винаги е добре дошъл!
Старият Хогбен му изрева да се маха.
Около час никой не го безпокои и той изгледа на спокойствие прякото предаване на експулсирането. Стрелковата рота на капитан Бенинг Кок напусна Библиотеката с наведена глава, без да подозира, че е съпровождана от неговите радостни възгласи:
— Идиоти! Тъпанари! Глупаци! Така ви се пада, като не си знаете интереса! Ще ми се пречкате в краката, тиквеници такива! Долу корумпираната милиция! Да живее свободната предприемчивост! Слава на Хогбен! Слава! Слава! Слава!
Котаракът Бегемот, издирен по спешност от хората на Мадам, го завари да си говори с телевизора. Тогава верният слуга или съратник на Воланд предприе най-простата стъпка. Опита се да привлече вниманието на господаря си, като извади от торбата поолющената от много употреба, богато инкрустирана дъска и взе да нарежда шахматните фигури от слонова кост.
— Простаци! Кухи глави! Неандерталци! Молете се някой ден да не ви съдя аз! Хич не си мислете, че ще ви се размине! Тогава ще видите къде серат гладните! Куфалниците ви много бързо ще уврат какво значи: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край! Има да ми целувате краката, чучула недни, и да ме умолявате да ви рециклирам! — не се изчерпваше репертоарът на Хогбен.
Смутен от непривичното поведение на господаря си, огромният като шопар котарак побърза да го подуши и тръсна невярващо глава. Опита отново да открие причината за този неистов ентусиазъм, привичен по-скоро за някой почитател на Ен Би Ей, но чувствителния му нос взе да почервенява от ужас. Бегемот се уплаши и се шмугна под леглото.
Старият Хогбен се възползва от удобния момент да се махне. Душата му се измъкна по терлици от тялото на Воланд, като продължаваше да реди проклятия, и хукна да търси Мерлин. Предпочете го пред Ариман, защото беше някак си под достойнството й да се намъква в кожата на бившия си слуга. Макар да беше по-стар от него на вид, магьосникът Мерлин бе доста жилав и могъщ. Е, в рамките на този шантав свят, разбира се. А Хогбен вече не смяташе да се уповава на късмета си.
13. Игра на стъклени перли
— Хари! Благодаря ти, приятелю, че в мое лице даде възможност на прокуратурата да се възползва от… подобренията в машината — замисли се за миг Сонк как да нарече предлаганата от Хък симбиоза между оракула на Селдън и лъвицата. — Безкрайно съм ти признателен за съдействието в този доста сложен съдебен процес. Трябва да ти призная, приятелю, че никак не съм спокоен. — Прокурорът Сонк стрелна с очи Хък. — Имам чувството, че ме очакват неприятни изненади… Не тук, а в съдебната зала, разбира се.
Създателят на машината изобщо не изглеждаше поласкан от думите на прокурора. Той нервно се засуети на стола. Не издържа, стана и на свой ред изпитателно се вгледа в Хък: