Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Перин се постара да не поглежда към тях, особено Червения орел. Мъжете на Две реки искаха хем така, хем инак. Той бил лорд, затова трябвало да си има пряпорци. Лорд бил, ама като им кажеше да махнат проклетите пряпорци, не ги скриваха за дълго. Червената вълча глава го провъзгласяваше за нещо, каквото той не беше и не искаше да бъде, докато Червеният орел… Над две хиляди години, след като Манедерен бе погинала в Тролокските войни, и над хиляда, след като Андор бе погълнал част от някогашната Манедерен, това знаме все още можеше да се приеме като метежен отцепнически акт за един андорец. Древните легенди все още се спотайваха в нечии умове. Разбира се, много поколения се бяха сменили, откакто хората на Две реки бяха изгубили всякаква представа, че са поданици на Андор, но умовете на кралиците, изглежда, не се променяха толкова бързо.
Той беше срещал младата кралица на Андор като че ли преди много време, в Тийрския камък. Тогава тя все още не беше кралица — и всъщност и сега все още не беше, първо трябваше да я коронясат в Кемлин — но Елейн му се беше сторила приятна млада жена, и хубавичка, макар той лично да не си падаше много по русокоси. Малко префърцунена естествено, но нали беше щерка-наследница все пак. И хлътнала по Ранд също така, ако натискането по ъглите означаваше нещо. Ранд смяташе да й даде не само Лъвския трон на Андор, но и Слънчевия трон на Кайриен. Тя със сигурност щеше да е преблагодарна, за да подмине снизходително развяването на този флаг, щом като всъщност той не значеше нищо. Загледан в мъжете на Две реки, Перин поклати глава. Това беше грижа за по-късно.
При мъжете на Две реки въобще не можеше да се говори за каквато и да било войнишка изрядност, тъй като повечето бяха все още хлапаци като Тод — синове на фермери и на овчари, — но и те си знаеха работата. Всеки пети пое юздите на още по четири коня, докато останалите бързо наскачаха от седлата с лъкове в ръцете — дългите лъкове, с които всеки можеше да стреля толкова надалеко, колкото никой извън Две реки не можеше и да си представи. И не само да стреля, но и да улучи целта.
Перин се надяваше, че днес за тях няма да има цели. Понякога си мечтаеше за свят, в който изобщо няма да има такива. А Ранд…
— Вярваш ли, че враговете ми са спали, докато аз… бях далеч? — бе казал Ранд внезапно, докато стояха и чакаха Дашива да отвори Портала. Беше си навлякъл палто, изровено от фургоните — хубаво скроено и от зелена вълна, но доста по-просто от дрехите, които носеше напоследък. След като не можеше да приеме да свали палтото от гърба на някой Стражник или кадин-сор от айилец, това се беше оказало единствената връхна дреха в лагера, която му ставаше. Честно казано, човек можеше да си помисли, че настоява да му се намери коприна с изящно везмо, както ги беше накарал да преровят фургоните.
Фургоните се бяха изпънали в редица, всичките със свалени платнища. Кируна и останалите заклели се Сестри бяха насядали плътно една до друга в челния фургон, много нещастни. Бяха прекратили протестите си веднага щом разбраха, че от тях полза няма, но Перин все още можеше да дочуе хладното им и сърдито мърморене. Те поне се возеха — Стражниците им обкръжаваха фургона спешени, мълчаливи и с безизразни лица — докато пленените Айез Седай стояха на вкочанена, намусена купчина сред кръг от всички Мъдри, които не бяха с Ранд, което означаваше всички без Сорилея и Амис. Пленените Стражници ръмжаха на друга купчина, на стотина крачки по-назад, мъртвешки хладни и стаени в очакване, въпреки раните си и стражата от сисвай-айман. С изключение на високия черен кон на Кируна, чиито юзди стискаше самият Ранд, и на една кобила с миши цвят, дадена на Мин, конете на Айез Седай и Стражниците, незачислени на Аша’ман — или допълнили впряговете; последното бе предизвикало по-силно вълнение дори от това, че собствениците им трябваше да вървят пеш! — всички останали бяха вързани по няколко зад фургоните.
— Ти вярваш ли го, Флин? И ти, Грейди?
Един от ашаманите, чакащ да прекрачи пръв — набитият мъжага със селяшкото лице, — погледна Ранд неуверено, после извърна очи към другаря си, сбръчкан и май сакат старец. И двамата носеха иглата със сребърния меч на яката си, но нямаха Дракон.
— Само глупак може да си помисли, че враговете му ще си стоят кротко, когато той не ги гледа, милорд Дракон — отвърна с дрезгав глас старецът. По гласа и говора приличаше на ветеран.
— А според теб, Дашива?
Дашива се сепна, изненадан, че се обръщат към него.