![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
Ананке, общо взето, не си позволяваше да се явява в човешки образ.
— Наричайте ме вехта иконоборка, ако щете — обичаше да казва тя, — но не вярвам, че нещо наистина важно би могло да бъде нарисувано.
Ала днес, само от учтивост, пък и защото Трите орисници й бяха симпатични, се бе докарала във вид на доста едра германка на средна възраст, облечена във втален костюм и с коси, събрани на кок отзад.
Ананке и Орисниците си бяха устроили пикник на склона на планината Икон. Въздухът над планинските ливади бе напоен с мириса на мащерка и розмарин. Небето беше тъмносиньо, а от време на време по него припкаха облачета — същински плъхчета албиноси.
Ананке тъкмо наливаше чая, когато Лахезис забеляза някаква точка в небето. Идваше право към тях.
— Ей, Вижте! Някой идва! — извика тя.
— Наредих да не ме безпокоят — недоволно измърмори Ананке. Кой ли се бе осмелил да не й се подчини? Като Върховна владетелка на света, или поне като нещо много близко до това, Ананке беше свикнала хората да треперят само при споменаването на името й. Харесваше й да се мисли за Онази, на която всички трябва да се подчиняват — макар че това звание си беше малко нещо помпозно.
Точката се превърна във фигурка, а на фигурката на свой ред й пролича, че представлява летящ демон.
Аззи се приземи грациозно близо до зоната на пикника.
— Привет! — извика той и се поклони. — Извинете, че Ви безпокоя. Надявам се, че всички сте добре.
— Кажи ми какво значи това! — рече сухо Ананке. — И ще е по-хубаво, ако си дошъл за добро!
— Точно така е — отвърна Аззи. — Аз реших да създам нов вид пиеса, невиждана досега по света — неморална драма, която да се противопостави отчасти на безбройните морални драми, които моите противници изливат върху света и чиято пропагандна стойност е нежизнеспособна, тъй като е безсмислена.
— И ми прекъсна пикника само за да ми разкажеш за своята пиеса? Отдавна те знам, калпазанино, и твоите игрички хич не ме интересуват. Какво общо има с мене тая пиеса?
— Моите противници ми се месят в постановката. А ти предпочиташ да си на тяхната страна, а не на моята.
— Е, Доброто си е доста приятно… — Ананке сякаш се опитваше да се защити.
— Така си е. Но все пак на мене ми е позволено да му се противя, не е ли така? А твой дълг е да ми гарантираш това право.
— Е, вярно си е — призна си Ананке.
— Тогава ще накараш ли Михаил и неговите ангели да не ми се пречкат?
— Ще Видим. Сега ни остави да си довършим пикника.
Наложи се Аззи да се задоволи с това.
ЧАСТ СЕДМА
ГЛАВА 1
Михаил беше в канцеларията си. Бе се отпуснал върху една оригинална Платонова Идеална форма на креслото, архетипа на всички кресла — по дефиниция най-добрата, измислена някога, в момента му липсваше само пура. Но от този порок, тютюнопушенето, се бе отказал твърде отдавна, така че всъщност нищо не му липсваше.
Да намери покой, е толкова трудно за един архангел, колкото и за един човек — тъй че на Михаил по никакъв начин не му се щеше да пропилее този миг. Наслаждаваше му се докрай, макар и някъде в дъното на съзнанието си да се чудеше колко ли дълго ще трае това блаженство.
На вратата се почука.
Михаил усети, че каквото и да му предстоеше, май нямаше да е особено приятно. Замисли се какво ли ще стане, ако не отвори. Или пък ако каже: „Върви си.“ Но в крайна сметка се отказа. Щом си се хванал на архангелското хоро, ще го играеш.
— Влез — обади се той.
Вратата се отвори и в канцеларията влезе вестоносец.
По-точно вестоносче — едно златокъдро дете по пижама с пакет в едната ръка и наръч магийки в другата. Беше Куентин, естествено — явно се беше захванал сериозно с куриерския бизнес.
— Колет за архангел Михаил.
— Аз съм.
— Подпишете тук.
Михаил драсна подписа си върху позлатения формуляр за доставка, който Куентин му подаде. Момчето го сгъна, прибра го и подаде тежкия пакет на Михаил.
— Ти не си ангел, нали?
— Не, сър, не съм.
— Ти си малко човешко момченце, нали така?
— Поне така си мисля — отвърна Куентин.
— Защо работиш в свръхестествените куриерски служби?
— Всъщност не знам — призна си Куентин, — ама то било голям купон! Нещо друго има ли?
— Май че не — рече Михаил.
Куентин задейства магийката си и изчезна.
Михаил се почеса по главата, после огледа пакета. Беше увит в проста амбалажна хартия. Разкъса я и извади отвътре една голяма месингова плочка. Обърна я и видя, че там е написано нещо. Вдигна плочката към светлината, та да може да разчете буквите, и прочете: