Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Търся Сайдър.
— Тя е навън по работа, мистър Роял — по устните на бармана цъфна любезна усмивка.
— Трябва да я видя, спешно е.
— Съжалявам, мистър Роял, но Сайдър не е тук. Ако искате почакайте я, ще се върне всеки момент.
— Окей. Благодаря ви.
Джейми хвана Мери за ръка и я поведе към едно от сепаретата в задната част на кръчмата. Седна на един стол, но трябваше да скокне отново, за да настани Мери. Тя остана закована на мястото си, все още леко усмихвайки се. Джейми се строполи на стола и изпружи крака. Хубаво бе да бъдеш отново на топло. Раздвижи премръзналите си пръсти, питайки се какво, по дяволите, трябваше да направи сега. Не можеше да си позволи да чака дълго, но от друга страна, не можеше да остави и Мери, облечена така. Той изсумтя презрително и прокле наум Въртю. Вината бе негова, погледнато от която и да е страна. Хвърли замислен, изучаващ поглед към Мери. От мига, в който бе седнала, не бе помръднала. Лицето й бе все така спокойно и студено, а очите й — далеч. Сякаш… очакваше нещо. Джейми се навъси. Тя продължаваше да се усмихва мистериозно. Той извърна очи. Усмивката й започваше да му лази по нервите.
— Е, Джейми Роял. Не очаквах да те видя тук.
Джейми вдигна остър поглед нагоре, ръката му сграбчи ножа в ботуша, но в следващия миг го пусна.
— Мога да кажа същото и за теб, Сузане. Какво прави съветник от Пристанището на мъглите във вертеп като този?
Сузане дю Волф повдигна рамене и издърпа един стол от масата до Джейми.
— Случайно минавах оттук. Коя е твоята приятелка?
— Една позната, тук сме по работа. Виж, Сузане, нуждая се от една малка услуга. Трябва спешно да я заведа на едно място, а тя не може да върви облечена така през нощта. Имаш ли излишно наметало или нещо, което можеш да й заемеш? Смятах да помоля за това Сайдър, но тя не е тук.
Сузане свъси вежди.
— Пак ли имаш проблеми, Джейми?
— Както винаги. Тези дни всичко, до което се докосна, се обръща против мен.
— Джейми… Разбрах, че си се разделил с Мадълайн. Съжалявам.
— Благодаря. — Джейми се поколеба, сетне вторачи поглед в Сузане.
— Сузане, имам неприятности. Сериозни. Нуждая се от помощта ти.
Цинична усмивка плъзна по устните й и тя се облегна на стола си.
— Добре. Колко искаш да ти заема този път?
— За бога, Сузане, не става дума за пари. Или поне не само за пари. Нуждая се от влиянието ти, от протекцията ти.
— Джейми, не мога да направя много за теб. Като съветник мога да си затворя очите за някои неща, но…
— Ти не си само съветник — бавно изрече Джейми. — Ти си още и Волф.
Лицето на Сузане внезапно стана каменно.
— Дю Волф, Джейми. Аз съм Волф само по мъж, а Джонатан е мъртъв почти от три години.
— Зная — отвърна Джейми. — Аз помогнах да заловят човека, който го уби, не помниш ли?
— Да, помня.
— Моля те като приятел, Сюз. След като веднъж станеш част от Клана, винаги си оставаш част от него. Ще ти помогнат, ако ги помолиш. А само някои могат да ми осигурят закрилата, от която се нуждая.
— Хайде, Джейми. Кой може толкова да те е разтревожил, че да имаш нужда от защита?
— Лиън Въртю — отвърна Джейми тихо. — Той е агент на Империята. Държи всичките ми дългове и уби Мадълайн.
— О, Джейми, не…
— Работя за Въртю тези дни; един наемен воин на име Блекджак ми даде ясно да разбера, че нямам право на избор в тази игра. Въртю планира нещо, Сюз, нещо колосално. Искам да се чупя, но ако го сторя, той ще изпрати онзи проклет воин по петите ми. Трябва да получа закрила, в противен случай ме считай за мъртъв.
— Джейми…
— Моля те, Сюз. Не зная какво точно става, но имам гадното предчувствие за огромна опасност.
— Добре — промълви Сузане дю Волф. — Ще говоря с Клана и ще видя какво ще ми кажат. Междувременно дръж се по-близо до мен. Не ще се осмелят да те нападнат, докато съм наоколо. А сега, какво ще правим с приятелката ти тук?
Джейми Роял и Сузане дю Волф погледнаха към Мери и замръзнаха на местата си. Мери им се усмихваше, а очите й бяха по-тъмни от нощта. Времето на нейното очакване бе приключило.
Кат увисна с вкопчени в улука на покрива ходила и заблъска ядосано по затворените кепенци с юмрук, но те оставаха плътно залостени. Той се намръщи и се върна на покрива. Сайдър трябваше да е вече тук досега. Сви се върху затрупаните със сняг керемиди с объркани мисли. Фъртуната навяваше студен сняг край него и въпреки термичния си костюм той трепереше. Накрая сви рамене и закрачи покрай ръба на покрива към водосточната тръба. Лесно се спусна по нея към резервния си вход: тясно прозорче откъм коридора на горния етаж над кръчмата „Черният трън“. Кепенците му бяха винаги развинтени и леко открехнати, но никой друг не бе толкова жилав и гъвкав, че да се провре през него. Въпреки това Кат с мъка се промъкна през него, питайки се дали не е надебелял. Ето до какво водеше редовното и изобилно хранене.