Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се — каза Омар. Но никак не му беше приятно да разбере, че местонахождението на майката на Мартина е известно. Чудеше се как ли ще реагира германката, ако разбере, че името на майка й е било споменавано в разговор по оперативни въпроси. И тази мисъл не му донесе никакво успокоение.
— А майчината любов е силно чувство — добави Асави.
— Да — повтори Омар. „Но не достатъчно силно, че да предпази синовете от смъртта.“ Той мислеше за онзи милион иранци, които бяха пожертвани в кървавата война с Ирак. Виждаше безкрайните редици гробове, които се простираха до хоризонта около Техеран, тъжните портрети на загиналите, гледащи от металните рамки над плоските камъни. Мислеше за собствената си племенница, останала прекършена, с икони вместо синове.
Асави бръкна в джоба на сакото си и извади малък бележник, подвързан с кожа.
— Списъкът й подсказваше, че операцията ще бъде проведена в Европа, така ли? — попита той, докато вписваше нещо със скъпата си писалка.
— Така изглеждаше.
— Значи ще се проведе на американска земя — уверено заключи той. И издаде следващата си заповед към Омар. — Ето какво искам да направиш. Свържи се с нашата известна дебютантка и я информирай, че палестинските ти господари смятат плана й за глупав.
Омар зачака продължението. „Защо не ме накара просто да се полея с агнешка кръв и да се хвърля в басейн с акули?“ — мислеше си той.
— Кажи й — продължи Асави, — че са хвърлени много пари, че планът й никога няма да може да бъде осъществен и че тя трябва да обмисли някои по-обикновени идеи. Като например леководолази и магнитни мини.
— Леководолази и магнитни мини — повтори тихо Омар като пациент под хипноза.
— Да. А след като го направиш — Асави откъсна малкото синьо листче и го подаде на Омар, — ще се обадиш по горещия телефон в полицейското управление на Ню Йорк. Няма да звъниш на 911, защото там говориш само с диспечер. Ще се обадиш на един от известните телефони на криминалната полиция или на отдела, отговарящ при стрелба срещу полицаи. — Той посочи хартията в ръцете на Омар. — Ще им дадеш това име и адрес, без да казваш нищо повече.
Омар сведе поглед към бележката. Внезапно почувства възрастта си, също както се беше усетил млад само преди двадесетина минути. Заповядваха му първо да обиди непредвидим агент, а после да разкрие слабото й място пред врага. Сега беше моментът да настоява за освобождаване от тази мисия. Но макар да не се боеше за себе си на тази възраст, той отговаряше и за живота на членовете на своето семейство.
— С цялото ми уважение, Али-Хамза — тихо заговори Омар. — Такъв натиск може да я накара да полудее.
— Точно така — веднага отговори Асави. — И ако израелците вярват, че тя е виновна за експлозията, с това малко, но щедро подсказване, което ти ще осигуриш, предстои заключението, до което трябва да стигнат. Те ще я преследват с типичния си отмъстителен ентусиазъм.
Омар свали очилата си, затвори очи и отпусна глава върху облегалката. Беше работил с Али-Хамза дълго време и никога не беше си позволявал дързостта да го пита за крайните му цели. Но този път искаше да разбере, за да има някаква мотивация. Трябваше да разбере защо иранците първо уреждат размяна на пленници, после задействат план за осуетяването й, а сега упражняват натиск върху собствения си съюзник!
— Извинявам се — въздъхна Омар. — Малко съм изморен… Знам, Али-Хамза, че не е моя работа…
— Но искаш да разбереш.
— Да. Признавам веднага, че искам.
— Прав си. Не ти е работа.
Омар отвори очи, извърна глава и се усмихна изморено на Асави.
Асави отвърна на усмивката му.
— Съчувствам ти. Сляпото подчинение е за съвсем младите, но не можеш да знаеш всичко, приятелю.
— Разбира се, че не. — Омар сложи очилата си и Асави, разбрал, че той му се подчинява, реши да рискува и да прояви известна щедрост.
— Нещичко обаче мога да ти кажа. Нас почти не ни интересува връщането на шейх Саид на Хизбула и още по-малко ни пука за връщането на израелския командос.
— Да. — Омар слушаше внимателно.
— Тази размяна на пленници не е нищо повече от прикритие. Начин да се отвлече вниманието на израелското разузнаване. Следиш ли мисълта ми?
— Разбира се.
— Добре. И така, ако има някой, който се опитва да провали размяната, евреите ще удвоят усилията си да я защитят. Те ще бъдат принудени временно да пренасочат усилията на разузнаването си и на своите оперативни работници. И за щастие поне временно те ще изоставят други области.
— Да, това е логично. — Внезапно Омар разбра. За миг беше забравил какъв талант е Али-Хамза в областта на измамата. Никога досега работата на Омар не е била пряко свързана с основната задача, независимо каква е тя.