Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— И той се свързал с „Роузънс“, така ли? — прекъсна го Бен.
— Не веднага. В началото правел продажбите самостоятелно. Купувачите му били предимно ненадеждни хора — богати, но със съмнителни принципи като неговите. Често те имали нужда да избягат за известно време от своя свят. Ландовър бил идеално убежище за тях. Те можели да се правят на крале, да преживяват доста добре, възползвайки се от удобствата на Сребърния дворец, и да се върнат в собствения си свят след изтичане на определен срок.
— Криминални престъпници — прошепна Бен. — Изпращал ви е криминални престъпници.
Той разтърси глава, като не можеше да повярва, после вдигна поглед.
— Ами онези, които са идвали и не са искали да напуснат? Нима това никога не се е случвало?
— Да, от време на време се случваше — призна Куестър. — Но аз винаги успявах да направя така, че да напуснат навреме — независимо дали бяха склонни или не. Владеех достатъчно добре магията за такова нещо — той се начумери. — Винаги обаче съм се питал как успява моят природен брат да си получи медальона обратно от подобни хора, след като те се приберат у дума. Магията му го предупреждаваше за тяхната поява, но как е узнавал къде да ги търси и как да си вземе медальона?
Той замислено крачеше, после сви рамене.
— Както и да е. Факт е, че в продължение на години той успяваше да продава престола за ограничени периоди от време и натрупа доста пари. Но купувачите му бяха непредсказуеми, а и състоянието на Ландовър започваше да става все по-лошо при този низ от самозвани крале. Нещо повече, парите също не постъпваха в необходимия срок. Ето защо най-сетне се реши да предложи престола за публична продажба — не на тези ненадеждни хора, с които си имаше работа в миналото, а на широката общественост. Свърза се с фирмата „Роузънс“. Каза им, че предоставя редки артефакти и необичайни услуги. Успя да ги убеди в своите качества, като им предостави с помощта на магията си някои съкровища и антики, смятани до този момент за изгубени. Когато вече го приели за законен доставчик на подобни ценности, той им предложил продажбата на Ландовър. Предполагам, че в началото са проявили недоверие, но накрая той успял да ги убеди. Изпрати един от тях, за да разгледа.
Той се усмихни. После присви очи.
— Ала в тази продажба има нещо, което не е известно на „Роузънс“, ваше величество. Природеният ми брат и синът на стария крал нямат никакво намерение да изпуснат лесно нещо толкова ценно като престола на Ландовър. В условията на офертата им се дава изключителния контрол над подбора на купувачите. По този начин те могат да продават трона на хора, които са прекалено слаби, за да го задържат, тъй че постоянно да си го връщат обратно и да го препродават отново и отново. Дори са посмели да продават опции — придвижвали предпочитаните купувачи все по-напред и по-напред в някакъв измислен списък. „Роузънс“ не могли да разберат измамата. Проблемът бил вече не как да намерят заинтересовани клиенти, а как да открият точно онези от тях, които притежават достатъчно средства за покупката, но нямат необходимия характер, за да задържат престола. Бен се изчерви.
— Като мен, предполагам? Онзи сви рамене.
— Вие ме попитахте колко крале е имал Ландовър след смъртта на стария крал. Бяха повече от трийсет.
— Трийсет и двама, ако трябва да бъдем точни — добави Абърнати. — Само тази година минаха двама. Вие сте третият.
Бен направо се ококори.
— Боже господи, толкова много? Куестър кимна.
— Планът на природения ми брат се оказа успешен — поне досега — той замълча. — Ала, струва ми се, с вас е допуснал грешка.
— На ваше място не бих си правил прибързани заключения, ваше величество — побърза да каже Абърнати. — Нещата са по-сложни, отколкото ви се струва. Кажи му останалото, магьоснико.
Прилепското лице се изопна.
— Разбира се, ако ми позволиш! — той се обърна към Бен. — Планът беше добър, но имаше два проблема. Първо, за породения ми брат бе ясно, че не все някой купувач може да преодолее трудностите в управлението на Ландовър. Въпреки че разговаряше с тях лично, той можеше да сгреши и да избере човек, който не би се отказал от предизвикателствата, които му предлага престолът. Ако — това се случеше, той нямаше да си върне Ландовър за нова продажба. Вторият проблем бе по-сериозен. Колкото по-дълго оставаше кралството без силен крал, управлявано от поредица провалили се крале, толкова по-неуправляеми започваха да стават нещата тук и по-трудно бе за всеки нов крал да успее. Такава бе и неговата цел. Ала той знаеше също, че заедно с упадъка нарастваха и шансовете на онези, които си точеха зъбите отвън и се стремяха да узурпират престола. А той не искаше това.