Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Кавалерът й е много по-висок от нея, но е доста слаб. Сменила е менюто. И Жорж, и моя милост сме спортяги, а този е модел макарон. Може би е приела, че със спортягите не й върви? И е решила да пробва с макарон…
Вървя след тях до първото кръстовище. Момичето си има посока, хванало се е за една върлина и си върви по пътя. Правилно постъпва. Трябва да свия по първата пряка! Че току виж, Дани усети сърбеж от погледа ми и се обърне.
Вечерта се прибирам в поделението здравословно-тъжен. Разбирате ли за какво става въпрос? Малко ми е тъжно, но съм се уверил със собствените си очи, че този, паралелният свят, все още съществува. Има на какво да се надявам.
Пак правя глупав гаф. То, има ли умни гафове? Прибирам се от наряд и се засичам с майора. Той е екипиран с парашути. Някакъв самолет ще ходи до друго летище и той ще го използва да направи един скок. Има план който освен другото, му се плаща. Няма как, трябва да се скача.
Изморен съм от нощното недоспиване, изнервен съм. Майорът ме чуква лекичко и усеща, че поддавам. Усмихва се злорадо и набързо ме нахоква за нещо. Пропускът си е мой, забравих как се рисува бързо муха.
Успокоен и удовлетворен, човекът поема към самолета. Напоследък ми попадна някаква медицинска енциклопедия. От нямане какво да правя, изучих конструкцията на стъпалото на човека. Там има около четирийсетина костици. От нямане какво да правя, изучих наименованията на костиците на латински. Сега гледам тромавата фигура на майора и мислено му пожелавам да счупи крак. Ляв. Обяснявам и коя точно костица да счупи.
После отивам с някакъв камион да натоварим едни сандъци. Петък е. Надявам се, когато се прибера към залата да не заваря пред нея колата на майора. Прибирам се, но колата си е там. Влизам в залата и тъкмо да поискам разрешение, виждам, че няма от кого. Срещу мен, на леглото хърка Великият. Усеща влизането ми. Нахоквам го — майорът още не си е тръгнал, а ти лежиш. Ще влезне и ще хвръкне перушина. Македонски се смее насреща ми и обяснява, че майорът няма да влезе и няма да хвърчи перушина. Преди около два часа самолетът се е прибрал. И майорът бил в него, но на носилка. Счупил е крак при приземяване. Нещо се мярва през ума ми.
— Ляв крак ли е счупил? — питам, вслушан в някакъв вътрешен глас.
— Да, ляв. Ти откъде знаеш? — поглежда ме леко любопитно Великият.
Освен че е счупил левия крак, на другия ден мярвам медицинското на бюрото и разбирам, че е счупена точно тази костица, която аз препоръчах. Май притежавам опасна дарба? Господ ме слуша. Не прави добре, че ме слуша. Полу на шега, полу наистина, моля Всевишния:
— Господи, не се връзвай на всички глупости, които ти говоря! Карай, както ти си знаеш, не допускай да ти дават акъл дилетанти. Моля те!
Но няма да си кривя душата. Счупването на офицерския крак не предизвиква в мен грам състрадание. Нямам нищо против офицерът да си остане в армията. Но предпочитам това да е в армейска болница, а не в парашутна служба. Поне докато аз съм в нея.
Съвсем неочаквано, за пръв път във военната си кариера, сержантът става, макар и временно, шеф на служба. Доволен е, но се раздвоява. Майорът имаше уста да дава заповеди и гръб да си носи последствията. А сержантът просто е свикнал да се крие зад нечий гръб. Сега къде да се крие — зад собствения си гръб?
Втората сутрин влиза важно в залата и започва да раздава заповеди. Явно е решил, се служебното рокадо му позволява да се направи на лъв. Пролазило го е изкушението да опита да изреве и да покаже зъби. Тръгва да задейства Великия, но той, точно в този момент е зает с важна задача — вади си някакво трънче от пръста. Преадресира заповедта към мен. Аз тръгвам с безизразно лице към него. Доближавам го и избафквам като пес:
— Бау!
Не е логично пес да лае лъв, ама животът е пълен със странни примери. Сержантът ме гледа, готов да направи завой към вратата. Така, вадейки си трънчето, Великият казва високо и ясно:
— Знаеш ли какво значи в превод от патагонски „Бау“? Значи: Дръж се кротко и възпитано. И работата ще върви, и ядове няма да береш. — Вади трънчето и с интерес разглежда върха на иглата. После продължава все така високо и ясно: — Внимавай само да не чуеш втори път „Бау“. Това би означавало, че ще се раздвояваш сутрин — дали да влизаш през тази врата, а после бързо да си излизаш, или изобщо да не влизаш. Нали разбираш от бау? — нежно завършва той.