Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Стоп! Рубльовското шосе. Жуковка. Ресторант край пътя. Ресторантът е пълен главно с хора, които печелят по над 100 хиляди долара годишно. По пътя също пътуват най-вече такива хора. Само че те не са нито учени, нито предприемачи. И малцина от тях подкрепиха Михаил Ходорковски, когато влезе в затвора.
В този ресторант се срещаме с адвокат Антон Дрел и той ми разказва как неотдавна разговарял с Ходорковски в затвора:
— Казах му, че народът не го обича, защото вероятно никой не вярва, че може да се забогатее честно толкова бързо. Вие как мислите?
Свивам рамене. Обещавам да помисля. Та ето какво намислих. Смятам точно обратното, че хората са твърде снизходителни към Ходорковски, твърде състрадателни. В онази лекция Ходорковски преброява достойните и включва в списъка на заслужаващите подкрепа 4 милиона души, малко повече от 2% от населението. А според социологическите данни го подкрепят 7%, т.е. над десет милиона души. Мнозинството от тях не печелят и никога няма да печелят по 100 хиляди долара годишно. Не могат да „настроят ума си в служба на индустрията и обществото“. Не „струват пари“. Не са ценни според Ходорковски. Но именно те стоят пред сградата на съда с плакати „Ходорковски go Home!“ и именно те за разлика от елита в ресторантите на Рубльовско-Успенското шосе отговарят на социологическите допитвания, че съдът над Ходорковски е бил несправедлив. Те са десет милиона. От тях може да се образува голям град.
В онази своя публична лекция Ходорковски казва за елита:
„Трябва да се даде възможност на тези хора ефективно да работят в Русия. Желанието им (на елита — В. П.) да живеят в Русия е принципна тема. По цял свят се издирват хора, които с лекота могат да изкарват по 100 хиляди долара годишно. Всички фирми по цял свят издирват такива хора. И националността няма значение: руснак, индус, китаец. Безразлично е. За да искат такива хора да живеят в Русия, е нужна демокрация. Те искат да се чувстват независими и защитени.“
Аз пък мисля, че заради 100-те хиляди долара годишно тези хора са готови да жертват демокрацията и дори своята защитеност.
По-нататък Ходорковски казва:
„Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата правозащитни система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната. Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, страната губи 3 милиона долара. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година 100 хиляди такива хора напускат Русия.“
Елитът напуска страната, а на митинг пред Соловецкия камък9 против присъдата над Ходорковски, против съдебния произвол, за демокрация и справедливост излизат онези, които няма къде да заминат, на които никой нито в Америка, нито в Европа не им предлага по 100 хиляди долара годишно. Хората, които не струват пари. Просто хора. Смятам, че замисляйки своята „Отворена Русия“, Ходорковски ги е забравил, а те са му простили и ходят на митинги в негова подкрепа.
Сега, когато от компанията ЮКОС останаха най-вече дългове, журналистката Ирина Ясина, оглавяваща няколко проекта в благотворителната организация „Отворена Русия“, основана от Ходорковски, казва:
— Отначало той нямаше някакви особени хуманитарни съображения. Той просто преброи парите. Направи си правилни изводи и от кризата, и от историята с Дарт, когато го дъвчеха в западната преса.
Ясина продължава:
— Той просто реши, че е изгодно да направи открита и прозрачна компания. Направи го и капитализацията на компанията започна да нараства. А в края на 2000 година просто реши, че е изгодно и обществото да стане отворено като компанията.
В същата онази лекция от началото на 2000 година четем:
„Когато разговарям с мои връстници или малко по-възрастни хора, синоним за правилно често е думата «държавнически». «Държавническа позиция», «държавнически подход», «интересите на държавата». А всъщност по тази логика причините са объркани със следствието. Държавата е била създадена от хората, за да служи на интересите на хората. И когато ние с вас казваме, че трябва да служим на интересите на държавата, се получава, че трябва да служим на някакъв идол, който сме създали самите ние.
Всъщност всичко е обратно. Човек трябва да служи първо на себе си, на своето семейство, и второ, на обществото. А държавата трябва да служи на човека. И за да станат тези ценности естествени за младежта, трябва да се свърши много работа и именно с тази работа се занимаваме ние в «Отворена Русия».“
9
Соловецкият камък — огромен камък-мемориал в центъра на Москва в памет на жертвите на репресиите, поставен на мястото на паметника на Дзержински. — Бел.прев.