Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Рубльовското шосе. Жуковка. Покрай нас профучават колите на хората, които служат преди всичко на себе си. Едва ли отиват на митинг против съдебния произвол. Едва ли не се страхуват от държавата, която сами са създали. Предайте, Антоне, на Ходорковски, че човек става независим не защото са му създадени условия за това, а въпреки липсата на условия за независимост.
Искрено вярвам, че на даден етап създадената от Ходорковски обществена организация „Отворена Русия“ е излязла изпод неговия контрол. Нещо повече — мисля, че „Отворена Русия“ е влияела върху Ходорковски повече, отколкото той е влияел върху „Отворена Русия“ или посредством нея — върху страната. Лично аз съм участвал само в един от всички проекти, финансирани от „Отворена Русия“ — от време на време преподавах в школата по журналистика „Интернюз“. Една от е ръководителките на тази школа, наблюдател в радио „Свобода“, Анна Качкаева разказва, че сътрудничеството на школата „Интернюз“ с Ходорковски било започнало с това, че от „Интернюз“ отказали да вземат пари от Ходорковски. Т.е. става дума за доста разпространения начин да просиш пари — пишеш заявка за спонсорство, но самият ти поставяш условия на онзи, който те спонсорира.
— Вие всъщност искате ли пари или не искате? — недоумявал Ходорковски.
— Ние обучаваме журналисти от регионалните медии, имаме добри връзки с регионалните телевизионни канали и рано или късно на ЮКОС ще му потрябват тези връзки за някакви корпоративни цели.
Качкаева казва, че тогава Ходорковски се заклел да не използва „Интернюз“ за корпоративни цели на ЮКОС. Дал пари на школата, а след две години на събрание на „Отворена Русия“ казал на Качкаева:
— Е, и какво, за изминалите две години да сме ви използвали за своите користни интереси?
— Нито веднъж. Браво — признала Качкаева.
Разговаряме в кухнята на офиса на школата „Интернюз“. Пием кафе в пластмасови чашки. На стената е окачен портрет на Ходорковски. В счетоводството вечната данъчна проверка търси нарушения. Когато Ходорковски бил на свобода, нямало негов портрет, нямало и данъчни проверки. На 26 юни 2005 година Качкаева ходила при родителите на Ходорковски да празнува рождения ден на сина им, който е в затвора. Докато Ходорковски бил на свобода, тя не ходела при тях, за разлика от елита, който печели по 100 хиляди долара годишно — той ходел преди ареста, а сега престанал.
В школата „Интернюз“ се обучават журналисти от регионалните медии. От местните телевизионни компании, които поради своя нисък професионализъм не могат да се конкурират с централните, изпращат в Москва млади репортери. По-рано тук ги обучавали с парите на Ходорковски, а сега с грантове ги учат да вземат интервю, поставят гласа и дикцията им, учат ги да монтират материала. Телевизионната водеща Максимовска им разказва как трябва да сглобяват новинарската емисия. Главният редактор на радио „Ехото на Москва“ Венедиктов ги наставлява, че работата на главния редактор не е да препредава на журналистите разпоредбите на собственика и на властите, а да ги предпазва от тези разпоредби. Политологът Сатаров им разказва как установеният ред и вертикалът на властта пречат да се изразява свободно целият спектър от мнения в обществото и следователно лишават властта от легитимност. Телевизионният водещ Познер прекъсва една студентка, която вика:
— Мразя Запада… (Пак ли сме заобиколени от врагове? Пак ли ги спираме със силата на оръжието като Ходорковски, когато е бил комсомолец, т.е. глупак според собственото му признание — виж гл. 2 — В. П.)
— Почакайте, драга — казва Познер. — Защо мразите Запада? Били ли сте на Запад?
— Не съм била. Но те бомбардират Ирак и изобщо си пъхат носа там, където не им е работа по целия свят.
— А знаете ли, драга, че в Британия и в Америка е имали демонстрации с милиони участници срещу войната в Ирак, такива, каквито нито веднъж не е имало в Русия срещу войната в Чечня? Знаете ли, че Джон Кери се кандидатира за президент с искането за прекратяване на войната в Ирак и почти половината страна го подкрепи, докато Владимир Путин, обратното, подкрепи Джордж Буш?
Ей такива весели са занятията там. А аз чета кратка лекция по техника на репортажа. В класа ми има около петнайсетина души. Нито те, нито аз получаваме и никога няма да получаваме по 100 хиляди долара годишно. Дори половината не получаваме. И, струва ми се, съвсем не правим онова, което е замислял Ходорковски, създавайки „Отворена Русия“. Преди лекцията ги питам кой откъде е, как се казват, защо работят като журналисти и има ли на света истина.