Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Носферату се хранеше добре, избираше за жертви предимно дребни крадци и проститутки, които се навъртаха край доковете на Пирея. Една вечер, след като нападна поредната си жертва и се наслаждаваше на удоволствието от засищането, той чу позната дума от група хора, събрани пред каменните стъпала на някакъв храм.
Атлантида.
Слънцето бе залязло само час преди това, но Носферату вече бе успял да убие един младеж, който се опита да го ограби. Приближи се неусетно към групата. Мъжът в центъра имаше бяла коса и брада. В ръката си държеше свитък.
— Солон, слушах те да говориш за потопа и за Девкалион и Пира, но ще ти кажа, че това бедствие бледнее в сравнение с онова, което е унищожило Атлантида. Имало е и ще има много и най-различни опустошителни сили, но най-страшните от тях са огънят и водата.
Старецът вдигна глава и огледа групата.
— Много са истински великите постижения на гръцкия народ — продължи той. — Но има едно, за което рядко се говори, защото всички го смятат за легенда. Преди много време, още преди по тези земи да се появят дорийците, нашите предци са се били в една страшна война срещу противник, който дошъл отвъд морето, дори отвъд Херкулесовите стълбове и бил предвождан от самите богове. Зад Херкулесовите стълбове има един остров, по-голям от Либия2 и Азия, взети заедно. Управляван бил от съюз на могъщи царе, които се разпореждали и върху околните земи. Империята на Атлантида се простирала чак до Египет, Европа и Тир, но в една епична битка нашите предци попречили властта им да се разпространи и в Гърция. Малко след това станало силно земетресение и морето погълнало Атлантида, и така тази страна изчезнала завинаги от лицето на земята.
Последната част съвпадаше с онова, което Носферату бе узнал като малък, но му се струваше малко вероятно гърците да са победили в бой аирлианските богове. Освен ако не са били подпомагани от Артад и неговите сили.
— Ей ти, страннико — посочи го неочаквано старецът. — Знаеш ли нещо за тези събития?
— Защо ме питаш? — отстъпи назад Носферату.
— И преди съм срещал такива като теб.
— Какви като мен?
— Високи, с бяла като мрамор кожа. И най-важното — очите ти, приятелю. Те говорят, че си виждал много неща. Така поне ми каза предишният, когото видях.
— И как се казваше този, когото смяташ за мой родственик?
— Наричаше се Сянката на Аспасия, каквото и да означава това.
Носферату си спомни, че Хаджилил бе споменал Сянката на Аспасия, аирлиански предводител.
— Кога говори с него?
— Значи го познаваш? — попита старецът.
— Чувал съм за него, но не го познавам.
— Беше тук преди два дена. Срещал съм го още няколко пъти. Водихме много интересни разговори.
Носферату почувства, че надеждата му от последните седмици започва да се топи.
— Та какво знаеш за Атлантида, приятелю? — повтори старецът.
— Нищо — промърмори Носферату, обърна се и потъна в мрака. Продължи да се скита из улиците на Атина, чудейки се какво да предприеме сега. Щом Сянката на Аспасия е тук, в Гърция, който тогава е в Пътищата на Росту в Египет? Къде са боговете?
По-скоро почувства, отколкото видя насоченото към него острие. Реагирайки машинално, Носферату отскочи встрани, а ножът разцепи въздуха на мястото, където бе стоял преди секунда. Нападателят замахна отново, с намерение този път да е по-точен. Носферату отстъпи назад, но опря гръб в стената и осъзна, че е попаднал в клопка.
— Кой си ти? — попита, вдигнал ръце пред себе си, за да се брани. Имаше чувството, че вижда пред себе си огледало — висок мъж с бледа кожа, червеникава коса, омотан в наметало. Очите му бяха издължени като на котките и заобиколени с червеникав ореол. — Сянката на Аспасия?
Вместо отговор нападателят нанесе нов удар. В същия миг отдясно блесна метално острие, което се стовари върху ръката на непознатия и я отсече от лакътя. Кинжалът изтрака на калдъръма. Носферату можеше само да гледа с ококорени от почуда очи как дългото острие се вдига отново и този път се забива в гърдите на неговия нападател. Мъжът се строполи на земята, а Носферату се извърна да погледне своя спасител.
2
Така древните гърци са наричали Африка. — Б.ред.