Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Не ви разбирам — каза принцът малко раздразнен.
В този момент келнерът уведоми мистър Вендилър, че каляската му го чака на входа.
Мистър Ролз погледна часовника и видя, че и той трябва да тръгва, а това съвпадение го порази силно и неприятно, защото не искаше да вижда повече „ловеца на диаманти“.
Тъй като продължителните научни занимания бяха поразклатили нервите на младия човек, той имаше навика да пътува при най-големи удобства и в случая нае кушетка в спалния вагон.
— Ще ви бъде много уютно — каза разпоредителят. — В купето ви няма никого, само един стар джентълмен в другия край на вагона.
Наближаваше времето за отпътуване и вече се проверяваха билетите, когато мистър Ролз видя няколко носачи да настаняват втория пътник в купето му. Едва ли би имало друг човек на света, който да му е така неприятен като спътник — защото това беше старият Джон Вендилър, бившият диктатор.
Спалните вагони по Северната железопътна магистрала бяха разделени на три купета: по едно от двата края за пътници и едно в средата, което служеше за умивалня и клозет. Плъзгаща се врата делеше всяко от пътническите купета от умивалнята, но тъй като нямаше нито резета, нито ключалки, фактически целият вагон беше обща територия.
Когато мистър Ролз проучи положението си, той разбра, че е беззащитен. Ако диктаторът решеше да го навести през нощта, не му оставаше нищо друго освен да го приеме, нямаше начин да се барикадира, беше изложен на нападение като в открито поле. Това положение го хвърли в душевен смут. Спомни си с тревога самохвалните изявления на спътника си на трапезата и безскрупулността, която бе проявил пред възмутения принц. Бе чел някъде, че има хора, надарени с необикновена чувствителност, когато са близо до скъпоценни метали; казват, че усещали наличието на злато през стени и дори от значително разстояние. „Дали не става същото и с диаманти? — запита се той. — В такъв случай кой би притежавал такъв необикновен усет, ако не този човек, който се перчи с прозвището Ловеца на диаманти?“ Ролз разбираше, че от такъв човек може да се очаква всичко, затова с нетърпение чакаше да се съмне.
А дотогава взе всички предпазни мерки, като скри диаманта в най-вътрешния джоб на балтона си и смирено се предостави на милостта на провидението.
Влакът се движеше все тъй равномерно и бързо и бе изминал почти половината път, когато сънят започна да надвива безпокойството в душата на мистър Ролз. Известно време той му се противеше, но сънят го овладяваше все повече и повече и най-после, малко преди Йорк, младият свещеник не устоя, просна се на една от кушетките, затвори очи и почти в същия миг потъна в забрава. Последната му мисъл бе за страшния съсед.
Когато се събуди беше още тъмно като в рог, само нощната лампичка слабо мъждееше, а непрекъснатото тракане и клатене показваше, че влакът лети с неотслабваща скорост. Той се изправи и седна на кушетката уплашен, защото го бяха измъчвали много тягостни сънища; минаха няколко секунди, докато дойде на себе си и дори след като си легна пак сънят продължаваше да бяга от клепките му и остана буден, в главата му се въртеше страшна вихрушка, очите му бяха вторачени във вратата на тоалетната. Нахлупи свещеническата си филцова шапка още по-ниско над челото, за да не му пречи светлината, и прибягна към обичайните средства — например броене до хиляда и отърсване от всякакви мисли, — с помощта на които страдащите от безсъние са свикнали от опит да примамват съня. В случая с мистър Ролз обаче всички те се оказаха безполезни, измъчваха го десетки най-различни тревоги, старецът в другия край на вагона му се явяваше в най-страшни образи, а и каквото положение да заемеше на кушетката, диамантът в джоба му причиняваше осезаема физическа болка. Пареше му, притесняваше го, убиваше му на ребрата, и за безкрайно малки части от секундата му хрумваше дори да го хвърли от прозореца.
Докато лежеше така, стана нещо странно.
Плъзгащата се врата на тоалетната се помръдна малко, после — още и накрая се дръпна около двайсет инча. Лампата там беше без абажур, тъй че през така отворилата се осветена пролука мистър Ролз видя главата на мистър Вендилър, застанал в поза на напрегнато внимание. Усети погледа на диктатора вторачен напрегнато в лицето си, инстинктът за самосъхранение го подтикна да затаи дъх, да не прави дори най-малко движение и със сведени очи да следи изпод клепки своя посетител. След около минута главата се отдръпна и вратата на тоалетната се затвори.
Диктаторът не бе дошъл да го напада, а да го следи, държането му беше не на човек, заплашващ друг, а на човек, който сам е под заплаха, и докато мистър Ролз се страхуваше от него, той от своя страна също не беше съвсем спокоен, що се отнася до мистър Ролз. Изглежда бе идвал да се увери, че единственият му спътник е заспал, а когато се убеди в това, веднага се оттегли.