Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
В гората прииждаха от всички страни светлинки от фенерчета, подвиквания и псувни, размахвания на тояги, хищност и смрад.
Нова светкавица я освети, трепереща и притисната към бялата кожа на брезата.
— Ето я! — изкрещя къдрокосият. — Хванахме я! Най-пъргавите се закатериха по дървото, другите я замеряха отдолу с каквото им попадне подръка, застърга трион. Усещаше вече вонещия на пресекулки дъх на пълзящите към нея, реши да скочи и внезапно се чу едно ужасено „ааа“!
За мигове всичко около нея се омете — долавяше се само паническото отдалечаващо се топуркане.
Вдигна поглед. От небето се спускаше нещо огромно, позастаряло и свое. Протегнаха й ръка, тя я пое и отлетя!
8
Меденият месец бе устроен, както трябва. Младите ставаха, когато къщата вече бе празна, но те знаеха, че под вестника върху кухненската маса ги чакаха млекце, варени яйчица, саламец, сиренце, шоколадови бисквитки, доматки, черешки, липов медец в паничка. Тъкмо да закусят, и идваше време да прескочи към тях майката. Нали работеше в пощата — носеше им цял наръч вестници и списания, носеше им топъл хлебец, взет направо от леля Динка.
— Тази бе, Влади, дето на вашата сватба беше със синята рокля. Е, седеше там до бай Панчо месаря.
Владай не се досещаше кой е бил със синя рокля на сватбата, кой е седял до бай Панчо и кой е този бай Панчо, но пък той самият се сещаше за тях — и старият хладилник, и сватбеният подарък бяха пълни с бутове, плешки и кайма, та всеки път, щом отвореха вратите, отвътре засияваше с розова светлина ситото бъдеще.
Майката наготвяше набързо, хапваше на крак и тичаше към своята поща, а младите тогава чак сядаха край масата и бавно, с разбиране, с нежна празничност, позната от предкласиката, правеха своя обяд.
После Владай пушеше цигара, прелиствайки пресата, а булчето миеше чиниите с топла вода. Като свършеше, сядаше в нозете му и започваше да разказва разни подробности от сватбата. Разказваше му ги като на човек, който не е бил там, а Владай не се дразнеше — слушаше я и не чуваше. Понякога пък тя го караше да разглеждат подаръците. Развързваше ловко панделките, разтваряше кутиите, вадеше понятни и непонятни предмети, подаваше на Владай документите, в които се описваше начинът на употреба на един или друг уред, и Владай с увлечение четеше и обясняваше какво е прав ток, какво е променлив ток, какво е оптимален работен режим, защо гаранционната карта на един предмет е валидна за две години, а на друг само за шест месеца.
После пак прибираха нещата в кутиите, тя завързваше панделките и казваше:
— Ще ги отворим, като се преместим. Владай и жена му не знаеха къде ще се местят.
— Това е изненадата от нас — каза веднъж тъстът му, — като стане готово, ще видите. Засега точка по този въпрос.
Мъжете се завръщаха надвечер — бащата от кантората, братът от гаража, или ако бяха го освободили по-рано, от тренировка по джудо.
Не се втурваха веднага към стаята на младите, измиваха се, обличаха се по домашному, обуваха пантофите, тогава чак почукваха на вратата.
— Хайде, деца, хайде да се видим.
Вадеха от хладилниците ракийка, точно в този момент се връщаше майката с връзка магданозец в мрежичката. Смъмряше ги, че без нея са се опитали да направят салата, заемаше се да поправи стореното, а те отиваха в хола и отваряха шишето.
— Да пуснем телевизията, тате — примоли се веднъж братът, — не сме го видели още този, цветния.
— Ако е за цветния, ще питаш Владай и сестра ти, техен е. Ако пък е дали да се пуска телевизор, ще питаш мен.
— Нали те питам!
— А аз не ти позволявам. Като няма какво повече да си кажем помежду си, тогава ще почнем да гледаме хорските работи.
За какво ли не си бърбореха в тия предвечерни часове.
Бащата главно за кантората. Не беше началник, но май въртеше на пръста си цялата работа — все на него му звъняха отгоре, все на него казваха: „Ти ако не свършиш тая, никой няма да я свърши.“ Преди месец време в централен вестник остро бяха критикували кантората — карали я, както преди години, да има нови форми, нови постановки. Неизвестно защо, бащата се бе опънал и на постановките, и на формите, и на критиката. Цял ден търчеше да доказва на инстанциите, че практиката подкрепя старото. Вечер доказваше същото на Владай и той, опитвайки се да приеме логиката на своя тъст, не успяваше да я приеме. Но изглежда, че тъстът все пак е бил убедителен пред инстанциите. Върна се един ден превъзбуден, червенолик, може би малко пийнал: