Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
7
Галя се учуди, че още първата вечер не е разбрала — и телевизионната синева, и бучащият от всички страни ликторски глас трябваше да я подсетят, че се намира не в истинска гора, а в онова, което е останало от гората след построяването на жилищния комплекс. Изглежда, че нейде сред този комплекс се намира тя сега гола-голеничка и е обкръжена от хиляди прозорци, от десетки хиляди хора. Как да излезе, как да им се покаже? Кой ще й помогне?
През стреснатото й съзнание запремигваха вариантите на сполуката — контакт с разумен представител на обкръжаващата я цивилизация. Чаршаф, бял чаршаф около тялото и кола, карана от жена — нищо друго не й трябваше, — така си представяше спасението. Но колко трудно постижимо й се виждаше то.
Внезапно я обхвана меланхолия, а след меланхолията премина на пръсти умотворението „утрото е по-мъдро от вечерта“ и тя се унесе в мръсен тежък сън, прекъсван от собствените й бълнувания. Без да знае историята на околната горичка, тя страдаше от собствената си безизходност дори и в съня си.
А драматична бе историята на горичката. От години насам тя бе грижа за жителите на ж.к. „ЮГ“. По плана на комплекса на нейно място трябваше да има ресторант с езеро, но средствата едва стигнаха за супермаркет, тъй че ресторантът с езерцето се прехвърли там, където вече се бяха настанили двете ясли, прекрасният киносалон, стадионът, зоологическата градина за индокитайски видове, сградата на музея за пластични изкуства, пералнята с гладачница и будката за разпространение на печата — там, там, в онзи райски кът, наречен следваща петилетка.
И докато останалите обекти бяха съвсем незрими, тъй като нямаха точно определени строителни петна, пък и будката за вестници, музеят за пластични изкуства и стадионът отчасти се подменяха от синия екран, и популярността на индокитайските видове непрекъснато спадаше, и вятърът вееше пелените по балконите и без пералня и ясли, то горичката, като ясно обозначено място на бъдещ ресторант, предизвикваше всеки път асоциации, попаднеше ли погледът върху нея. А погледът на жителите на „Юг“ често попадаше там — такова бе разположението на горичката, че се виждаше от всички апартаменти. Първоначално хората я употребяваха главно за отмора на очите само, но постепенно мъжете взеха да я ползуват по планираното й предназначение — я с дискретно издути джобове, я със звънко подрънкващи мрежи в ръка, те се мушваха сред дърветата и след два-три часа от дъбравата започнаха да се носят пиянски приказки, двойно по-ужасни с това, че скритите зад дърветата не си даваха сметка как целият комплекс ги слуша дума по дума.
Жените поведоха борба срещу горичката. Острите им езици й извадиха такова лошо име, че я превърнаха в синоним на порока. Дори и много далеч от комплекса, нейде чак в центъра на града, хората от „Юг“ зърнеха ли пиян човек, казваха помежду си: „Този май е минал през горичката.“
Надали жените сами щяха да се справят с тази работа, надали поговорчиците щяха да излязат по-силни от повода си, но в двубоя се намеси и кварталната общественост. Пред нея имаше два пътя — да изкорени горичката или да изкорени порока. Обществеността пое по втория път. Другарските съдилища затънаха в непрестанни процеси срещу горяните. Директори на заводи и служби започнаха да получават непонятни за тях писма — техният служител този и този е бил на еди-коя си дата в гората. В личните досиета невинната фраза „забелязван е в горичката“ изтриваше актива от всичките доброволни трудодни по благоустрояването, всичките гопаци6 и лезгинки7, добросъвестно вложени в сферата на художествената самодейност. При този всеобщ натиск мъжете отстъпиха, завърнаха се в семействата си и там, пред очите на своите съпруги, пийваха по чашка, ако това се налагаше.
Но точно това запустяване на горичката породи нови, от по-интимно естество проблеми. И докато на естеството се отдаваше само младежта, населението на комплекса отминаваше с лукаво мълчание характерното шумолене, но когато там за един период от три месеца бяха разкрити пет случая на извънбрачни контакти, влизането сред дърветата започна да се наказва с драконовска безпощадност.
Ето как поолисялата горичка взе постепенно да се съживява, да обраства с висока трева и лиани, да въди в себе си по някоя и друга птичка или отделно горско насекомо. Вярно, случваше се човек от друг квартал да мине оттам в диренето на адреса или пък юноши да се хванат на бас кой ще посмее по вечерно време да я прецапа. Случваше се в неделен ден семейство да поседне в покрайнините й, да застеле върху одеяло каквото бог дал. Или пък отряд дръзки пионери с песен на уста да събира жълъди.
6
Гопак — украински танц. Бел.NomaD.
7
Лезгинка — грузински танц. Бел.NomaD.