Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
Те дойдоха не оттам, откъдето ги очакваше. Нещо приплющя сред дима, който лягаше вече над града, някаква ръка се спусна отгоре и запримъква Владай през прозореца.
— Не мога да те откъртя. Като шопар си станал! — чу той смътно познат глас.
— Ти кой беше? — попита Владай и в следващия миг мощно го отлепиха от перваза и го понесоха нагоре, право по вертикала.
9
Отвори очи, не знаеше къде се намира, на вратата се чукаше, през прозореца влизаше бодър като физкултурник въздух. Въздухът го подсети, че е в резиденцията на завода.
— Влезте, влезте — викна той към чукащата врата. Сресани и пременени като випускници, се вмъкнаха инженерчетата от технологическия отдел.
— О, моите приятели — зарадва се Христо. — Влизайте, сядайте, поръчайте кафета, аз ей сега ще ударя един душ и идвам.
Те не знаеха на кого да поръчат кафета, не знаеха къде да седнат — в кабинета ли, в хола ли, на масичката ли в спалнята? Стояха прави, заслушани във веселото къпане на софийския гост.
Директорът ги бе предупредил тази сутрин — нищо чудно да ви срещне сърдито, ще изтърпите калая, все пак не аз, вие сте му горили проекта. Ще го гледате в очите, ще го гледате в устата, като направи пауза, някой ще се намеси — ами не може ли да опитаме ей така, другарю учен. Тактичничко ще го насочите към възможностите на завода. Хайде, тръгвайте. И да минете пътем да се подстрижете, че с тия коси…
Христо излезе от банята още по-сърдечен, отколкото влезе там. Побутна момчетата към креслата, посмъмра ги, че не са поръчали кафе, накара ги да му разкажат по-подробно за завода, позаписа си едно-друго и ги изпрати по живо, по здраво:
— Свободни сте, момчета. Може и да не се връщате веднага в града — поразходете се сред природата. Ще кажа на директора, че съм ви задържал целия ден.
Върна се в кабинетчето си, седна зад мърлявите недогорени-недогасени чертежи, попрелисти ги и разбра, че никаква помпа не е измислял.
— Хайде, сбъркал съм. Ами председателят как го е подписал? Ами директорът защо го е приел? Ами инженерчетата защо са го разработвали този проект, като той от метър мирише на погрешен?
Натисна копчето върху бюрото, след минутка се появи домакинът на станцията:
— Добро утро. Закуската ви чака долу. Ако искате да я донеса.
— Мани я тази закуска. Кафето ми донеси само и хвърли тия всичките папки в печката.
Домакинът се вгледа в купищата чертежи и несигурно каза:
— Ние лятно време само кухненската печка палим.
— Че какво от това, няма ли да свърши работа?
— Ама тя е проста печка, кухненска…
— Нали гори?
— Е, тя гори, ама това, научна работа все пак, то по-добре камината да напаля, ама нали сме в ремонт.
— Абе я ги хвърли там в печката, на двора ги запали, ако искаш — махай ги да не ги гледам!
Домакинът, попрегърбен от тежестта, изнесе папките.
После, чак когато видя да се вие над двора синкав дим, Христо разбра защо се притесняваше тъй домакинът — не смееше човекът да изгори в проста печка такива сложни бумаги като неудачните Христови чертежи!
— Това е народ! — рече си гордо Христо. — Дори към грешките ни се отнася с уважение — тях дори като трябва да ги предаде на огъня, му се ще да е нещо по така, по-каминно, по-крематориумно…
От чистия въздух ли, от налетялата го мисъл за личната му отговорност пред този народ, или пък защото момчетата днес добре му обясниха какво точно може и какво не заводът, но работата му потръгна.
Нито катеричките, които със зъбоболно стържене се добираха до ядките, тук досами прозорците, можеха да му попречат, нито това, че дръзко подменяше любимите си методи с по-непознати, нито дори ужасното кънтене, което се носеше май от подземията на вилата.
По обед попита домакина какво е това кънтене.
— Ами човекът?
— Какъв човек? — с разсеяността, със заслужената разсеяност на учен попита Христо.
— Човекът, дето снощи, дето опразни снощи апартамента.
— Този ли с жената и трите деца?
— Същият.
Домакинът с доста слаломни увъртания поясни цялата работа — преди осем месеца се наложил ремонт на парното във вилата. Потърсили майстор, майсторите с такава професия били рядкост, та трябвало да приемат условието на човека, който се съгласил да направи ремонта. Условието му било да го настанят във вилата и до края на работата друг да не се настанява.
— Я го извикай този човек.
Домакинът се позабави, докато се появи с майстора. Ама биваше си го този майстор — изглеждаше като слязъл от първомайски плакат — синя работническа блуза, чук в десницата, френски ключ в левицата.