Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
— Седни де! — покани го Христо. Майсторът седна с нескрита неохота.
— Слушай, човече — каза му ученият, — повиках те да ти се извиня. Въобще не разбрах снощи, че те гонят заедно с децата заради мен. Ако искаш — докарай ги от града, аз ще се настаня другаде.
— Пратих ги днес на село.
— Съжалявам. Но и ти не си прав. Че може ли така — да протакаш нищо и никакъв ремонт почти година, за да си живееш сред природата.
— Не е заради природата. В града ми мотаят блока, няма къде да живея, затова доведох семейството тук.
— Абе хубаво си го довел, но даваш ли си сметка, че както тебе не ти харесва, че те бавят, тъй и на други може да не им харесва, че ти ги бавиш.
— Давам си. Затова ли ме извикахте? — Майсторът се понадигна от стола.
Христо сам вече не знаеше защо го извика, усещаше, че затъва в глупашко морализаторствуване, и то отправено към класата. Реши с някаква обща, примирителна фраза да възстанови нормални отношения.
— Интересно е това — каза той замислено, — как се получават в живота такива ситуации, които поощряват не бързането, а бавенето.
Майсторът се усмихна:
— Че то целият живот е това — да го позабавиш. Нали всеки гледа повечко да постои на тази шарена земя, ей затова бави. Аз така си мисля — всеки трябва по нещо да направи в живота си и точно му е определено какво. Като се е родил още, му е дадена нормата. Е, който избърза — свършва си неговото и си отива от света. Пък който по-бавно, по с изпипване — той пък поостава.
И си тръгна майсторът към своите подземия, и закънтяха тръбите.
Докато си правеше следобедната разходка, Христо все си мислеше за този странен човек, застанал с чук и френски ключ пред касата с тайните на смисъла…
Но като се върна в кабинета си, забрави и майстор, и всичко — новата помпа, която бе започнал да нахвърля, сякаш сама изсмукваше от света на закономерностите нови и нови усъвършенствувания. Ден след ден се трупаха тези идеи за по-добро решение и когато най-сетне Христо ги събра наедно, сам не повярва на очите си — изобретят бе не нестандартна помпа за един-единствен язовир, както беше задачата му, а общовалидна и общочовешка, изсмукваща всички състояния на материята, поднасяща ги на потребителя в налягане по избор.
Когато при поредното си посещение инженерчетата от завода видяха делото му, заподскачаха от радост: пред очите си виждаха световното ниво, за което бяха чели по вестниците.
Директорът обаче посрещна проекта с двойствени чувства. Не че не го оцени — много даже го оцени и това тъкмо го хвърли в смут: откритието на Христо даваше хляб за целия завод, директорът не се съмняваше в това. Но заводът бе все пак нестандартен — ако почне серийно производство, кой знае къде ще го лашнат него, специализирания по ръководене на нестандартни процеси. А да изпусне това производство бе немислимо: помпата щеше да пробие веднага във всеки завод, където би му хрумнало на Христо да я представи, щеше да гръмне по света и никой нямаше да прости на директора, че е била в ръцете му, пък я изпуснал. Единственото решение бе да включи нова производствена линия специално за тази помпа. Но така да я включи, че другото производство да не спира — планът си е план, не е открита още помпата, дето да му го напомпа. Задачата бе неразрешима, но нали Христо затова е учен, както е измислил агрегата, така да му мисли за производството.
И Христо се замисли — затъваше постепенно във все по-безрадостни и безизходни разсъждения и с всеки изминат ден го дразнеха все повече катеричките зад прозореца, почукванията по тръбите във вилата, собствената му помпа.
Веднъж едно от момчетата от технологическия, гледайки го такъв изстрадал и попрегърбен, реши да му даде някаква надежда, колкото да му позволи пет-шест нощи по-добър сън.
— Защо не опитате със зетя на шофьорчето?
— Какъв зет? — вдигна Христо помътнял поглед.
— Шофьорчето ожени сестра си за някакъв математически знахар. Работи на черно — казват, че не бил съвсем добре, но му хрумвали разни работи.
Христо само въздъхна, но подаде условията на шофьорчето.
Когато след няколко дни момчето му донесе предложението на чудака си зет, Христо съвсем разсеяно се загледа в проекта. Ала с всяка следваща страница пред очите му светваше…
Още същия ден се премести в завода. Сложиха му една кушетка в директорския кабинет, но той почти не я използуваше — все седеше в цеховете да следи как коригират агрегатите към производството на неговата помпа. Директорът също бе щастлив от това решение. Само дето помоли за една поправка — много харчели тези смазочни системи, можело и без тях. Както е работила без смазване линията на две смени, тъй и на три ще работи. Христо набързо премахна смазочните канали от проекта.