Портрети на небесни тела

Вечерта братът донесе калкулаторчето, а заедно с него и една папка.

— Абе инженерчето, дето ми даде елката, помоли да погледнеш това. Не му излиза нещо.

Владай попрелисти папката. От пръв поглед разбра, че са изходни данни за инженерен проект. Не се затрудни да вникне проект за какво точно, само извади числата, създаде уравнение, опита се да го реши и засече грешката — беше в предварителните данни.

Предаде на брата папката с изводите си.

Вечерта шофьорчето се завърна сияещо:

— Цар си, брато! Нашето инженерче каза, че два месеца се блъскало с колегите, а ти — за два часа.

И бутна в джоба на ризата на Владай някакъв плик.

— Това пък какво е?

— Абе инженерчето… Голяма услуга си му направил. Иначе щял да те отведе в ресторант, ама нали караш меден месец.

— Я му върни парите! — разсърди се Владай. Братът прибра парите, два дни нищо не каза по тоя повод, а после му донесе пак някаква папка. Работата се оказа съвсем лесна — забатачено доказателство, изглежда, по дипломна работа. Прещрака го набързо и го даде на шурея си. Поръчките зачестиха, Владай ги преглеждаше отгоре-отгоре: опит за рационализация, замръчкан мрежов график за снабдяването, кандидатски труд… Отупваше ги набързо и ги връщаше на шофьорчето.

— Владко — каза му веднъж тъщата, — недей така да си бараш халката. Все я попипваш, а старите хора казват, че не е на хубаво.

Владай не бе забелязал досега новия си тик, но като му го посочиха, разбра, че напоследък тази халка все по-силно стяга пръста му.

В леглото също взе да му става тясно — булката едрееше!

— Да не си бременна? — попита я той една нощ.

— О, не знам. Трябва да питам мама — смути се тя, а после неочаквано се изсмя право в лицето му. Лунна светлина влизаше през прозореца, този смях, тясната пижама… спа лошо… до зори чак дочуваше топуркане по покрива, сякаш огромни котараци вършеха нещо преднамерено.

Един път, след вечеря, поразвърза вратовръзката да не го души, запали цигара и каза:

— Дали не е време да тръгна на работа?

— Каква работа! — наскача родата. — Луд ли си. Знаеш ли колко вкарваш вкъщи с тази „Елка“?

— Колко?

— За месец само три тлъсти заплати, ето колко.

— Значи взимаш парите! — скочи Владай към шурея си.

— Взимам. Татко казва, пък и те настояват…

— Аз, аз… — Владай не знаеше какво точно ще направи, усети как нещо стяга гърдите му, поразкопча ризата до пъпа, та му олекна и си замълча.

— Ама страшно пълнееш — рече той вечерта на булката си, — трябва да си вземем ново легло, това вече не ни побира.

— Като се преместим — отвърна тя и дълго хихика във възглавницата си…

Този път нощта бе безлунна, но звездовита — лееше се тежка синя светлина от покрива на безкрая, а от покрива на къщата пак се дочуваха котаците — режеха нещо, местеха от място на място. В просъница Владай усети как някой го души, скочи, трепкащ от страх — никого нямаше наоколо, май го душеше отвътре.