Сплавта на закона

— А, да… — Бретин закима. — Да. Тренчант. Спомних си. Доста Време мина оттогава.

— Това не е важно — отсече Уейн. — Чух, че държите тук арестувани от бандата на Изчезвачите. Благословена да е стоманата, човече! Трябваше ли да научаваме за това от вестниците?

— Но според разпоредбите… — Бретин се поколеба, забелязал, че всички ги гледат и ги слушат. — Влезте, ако обичате.

Уейн погледна през рамо. Нито един от присъстващите не се бе усъмнил в него. Дръж се като някой важен, престори се на ядосан и хората ще се отдръпват от пътя ти. Обикновен психологичен трик.

— Е, добре — рече той.

Бретин затвори вратата и заговори с тих, но авторитетен глас:

— Заловихме ги в нашия октант и престъпната им дейност бе на наша територия. Така че законът е на наша страна. Пратих на всички официално писмо.

— Официално писмо? Поквара и Гибел, човече! Знаеш ли колко такива писма получаваме на ден?

— Може би трябва да наемете някой да ги преглежда — отвърна Бретин малко сприхаво. — Аз така съм направил.

Уейн изпръхтя отново.

— Можеше поне да пратиш някой да ни информира.

— Може би следващия път. — Бретин изглеждаше доволен, че е спечелил спора и е обезоръжил разгневения си гост. — Доста сме заети с арестантите.

— Хубаво де. Кога ще ги прехвърлите на нас?

— Какво?! — Бретин се опули.

— Ние първи поискахме да ни бъдат предадени. Арестът е ваш, но следствието се води от нашия участък. Първият обир беше в нашия октант. — Информация, която знаеше от Уакс.

— Ще трябва да ни изпратите писмено искане.

— Пратихме официално писмо — отвърна Уейн.

Бретин се поколеба.

— Не го ли получихте? — попита Уейн. — Днес сутринта.

— Ъ-ъ-ъ… доста писма пристигат всяка сутрин.

— Нали каза, че си наел някой да ги преглежда.

— Отиде за закуски…

— А, така значи? Добре де, ще ми дадете ли поне един?

— От арестантите?

Уейн се наведе напред.

— Виж, Бретин, дай да приключваме с това. И двамата знаем, че можеш да ги държиш месеци, докато водим преписка за тях. Но никой от нас няма да спечели. Ти ще си имаш ядове, а ние ще изгубим възможността да спипаме приятелчетата им. Трябва да действаме бързо.

— И? — попита Бретин малко подозрително.

— Искам да разпитам поне двама-трима — отвърна Уейн. — Шефът ме прати специално. Пускаш ме при тях, оставяш ме пет минути и няма да си губим времето с молби за прехвърляне. Можеш да продължиш с тях, а ние ще потърсим главатаря им.

Гледаха се в очите. Според Уакс този, който успееше да разбие бандата на Изчезвачите, щеше да си осигури блестяща кариера. Но истинската награда щеше да е залавянето на главатаря. Успелият щеше да се радва на слава, повишение и дори прием сред каймака на обществото. Покойният лорд Петерус го бе направил, когато бе заловил Медния удушвач.

Беше доста рисковано да се допусне констабъл от съперничещо звено да разпитва задържаните. Но още по-неприятно бе да ти ги отнемат напълно.

— Колко време ще ви е нужно? — попита Бретин.