20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Освен това Планше не беше съвсем обикновен другар.
когато ставаше дуМа за разни приключения, той умееше Да дава добри съвети; не търсеше опасностите, но и не отстъпваше, когато ги срещаше, както много пъти д’Артанян беше имал случай да се убеди; най-после той бе войник на времето си, а оръжието облагородява; и което е най-важното: имайки нужда от д’Артанян, Планше сам му беше доста полезен. Така че те пристигнаха в Блезоа почти като добри приятели.
По пътя д’Артанян клатеше глава и се връщаше постоянно на мисълта, от която не можеше да се откъсне:
— Зная добре, че ходенето ми при Атос е безполезно и глупаво, но аз го дължа на моя стар приятел, човек, в който има толкова много благородство и великодушие.
— О, господин Атос беше истински благородник! — каза Планше.
— Нали? — подзе д’Артанян.
— От него парите се сипеха като град от небето — продължи Планше, — а пък за шпагата се залавяше като крал. Спомняте ли си, господине, дуела с англичаните край Кармелитския манастир? О, колко хубав и великолепен беше господин Атос в тоя ден, когато каза на противника си: „Вие настояхте да ви кажа името си, господине; толкова по-зле за вас, защото ще бъда принуден да ви убия!“ Аз стоях край него и чух всичко. Това са точно собствените му думи. А погледът му, господине, когато той прониза противника си, както беше казал предварително, и противникът му падна, без да гъкне. О, господине, повтарям го, той беше истински благородник!
— Да — каза д’Артанян, — всичко това е вярно като евангелието, но един порок е погубил навярно всичките му достойнства.
— Спомням си — рече Планше, — той обичаше да пие или по-точно пиеше. Но не пиеше като другите. Очите му не изразяваха нищо, когато поднасяше чашата до устните си.
— Наистина никога не е имало по-красноречиво мълчание. А пък на мене ми се струваше, че го чувам как мърмори: „Лей се, питие, и разгони мъките ми“. И как чупеше столчетата на чашките и гърлата на бутилките! В това никой не можеше да се сравнява с него.
— И ето каква тъжна гледка Ви чака днес — продължи д’Артанян. — Тоя истински благородник с горд погледд, тоя блестящ воин, на когото винаги се чудеха, че държи проста шпага в ръката вместо командирски жезъл, се е превърнал навярно сега в прегърбен старец с червен нос и сълзливи очи. Ще го намерим легнал на някоя морава, той ще ни погледне с мътни очи и може би няма да ни познае. Бог ми е свидетел. Планше — продължи д’Артанян, — че бих избягнал тая тъжна гледка, ако не исках да докажа уважението си към тая знаменита сянка на славния граф дьо Ла Фер, когото толкова обичахме.
Планше поклати глава и дума не продума: личеше си, че споделя опасенията на господаря си.
— Да — продължи д’Артанян, — тая старческа немош, защото сега Атос е остарял, сиромашията, може би защото той е занемарил малкото, което имаше, и мръсният Гримо, станал още по-мълчалив и още по-голям пияница от господаря си … всичко това ми разкъсва сърцето, Планше.
— Струва ми се, че съм вече там и Виждам как едва обръща езика си и залита — каза Планше с жален глас.
— Страх ме е само, признавам си, да не би Атос да приеме предложенията ми в момент на алкохолно опиянение. Това би било за мене и за Портос голямо нещастие и истинско затруднение; но ние ще го оставим още при първото му напиване, и край. Като изтрезнее, той ще разбере.
— Във всеки случай, господине — рече Планше, — скоро ще се изясни всичко; високите стени, червени от залязващото слънце, са сигурно стените на Блоа.
— Възможно е — отговори д’Артанян, — а островърхите изрязани камбанарийки, които се виждат там долу, наляво в гората, приличат на това, което са ми разказвали за Щамбор.
— Ще влезем ли в града?
— Несъмнено, за да се осведомим.
— Ако влезем в града, господине, съветвам ви да опитате някакви си малки гърненца със сметана, за които съм чувал много да се говори, но които за нещастие не могат да се докарат в Париж и трябва да се ядат на мястото.
— Е, добре, ще ги опитаме, бъди спокоен.