20 години по-късно

— Ааа! — извика Портос, като опули очи при последната дума.

— При предишния кардинал — продължи д’Артанян — ние не съумяхме да се възползуваме от случая, а можехме; не говоря за вас; вие имате четиридесет хиляди ливри доход и според мене сте най-щастливият човек на земята.

Портос въздъхна.

— Все пак — продължи д’Артанян — въпреки вашите четиридесет хиляди ливри доход, а може би именно по причина на тия четиридесет хиляди ливри доход струва ми се, че една малка коронка ще стои добре на вашата карета, а?

— Е, разбира се — отговори Портос.

— Е, дорбе, мили мой, заслужете я; тя е на върха на шпагата ви. Ние няма да си пречим един на друг. Вашата цел е титлата; моята — парите. Да спечеля достатъчно, за да възстановя Артанян, порутил се след кръстоносните походи, които разорили моите прадеди, ида купя тридесетина арпана земя наоколо — повече нищо не ми трябва. Ще се оттегля там и ще умра спокойно.

— А аз искам да бъда барон — каза Портос.

— И ще бъдете.

— А не помислихте ли също за другите наши приятели? — попита Портос.

— Разбира се! Видях се с Арамис.

— Е, какво желае той? Да бъде епископ?

— Арамис — рече д’Артанян, като не желаеше да разочарова Портос, — Арамис, представете си, мили мой, е станал монах н йезуит и живее като мечка: отрекъл се е от всичко и мисли само за спасението на душата си. Предложенията ми не можаха да го склонят.

— Толкова по-зле! — каза Портос. — Той беше човек с ум. А Атос?

— Още не съм го виждал, но от вас ще отида при него. Знаете ли де ще го намеря?

— Близо до Блоа, в едно малко имение, което е наследил от някакъв роднина.

— Бражелон. Разбирате ли, мили мой, Атос, който е благороден като император, изведнъж наследява и ние, което му дава право на графска титла! Какво прави с всички тия графства? Графство дьо ла Фер, гра дьо Бражелон?

— И при това няма деца — каза д’Артанян.

— Хм! — рече Портос. — Чувах, че осиновил някакъв млад човек, който много му приличал в лицето.

— Атос, нашият Атос, който беше добродетелен ка Сципион1? Виждахте ли се с него?

— Не.

— Е, утре ще му занеса новини за вас. Страхувам се само, между нас казано, че страстта му към виното го е много състарила и съсипала.

— Да, наистина, той пиеше много.

— При това той беше най-старият от всички ни — забеляза д’Артанян.

— Само с няколко години — възрази Портос. — Сериозният му вид го състаряваше много.

— Да, вярно е. И така, ако Атос се присъедини към нас, толкова по-добре; ако пък не се присъедини, е, ще минем и без него. Само ние двамата струваме колкото дванайсет.

— Да — отговори Портос, като се усмихна при спомена за миналите подвизи, — но ние четиримата бихме стрували колкото трийсет и шест; още повече, че службата ще бъде тежка, ако се съди по думите ви.

— За новобранци, да; но не за нас.

— А дълго ли ще продължи?

— Ех, може да продължи три-четири години!

— Ще се бием ли много?

— Надявам се.