20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
При тия думи Мускетон се разтресе цял и дебелите му мраморни бузи се разлюляха; той погледна д’Артанян с такъв неизразимо-нежен укор, че офицерът се трогна неволно; след това залитна и каза със задъхващ се глас:
— На служба! На служба в кралската армия?
— Да, и не. Ние ще се сражаваме отново, ще търсим всякакви приключения, с една дума, ще заживеем като по-преди.
Последните думи поразиха Мускетон като гръм. Именно това ужасно по-преди правеше това сега толкова сладко.
— О, боже мой, какво чувам? — извика Мускетон. като хвърли още по-умолителен поглед на д’Артанян.
— Какво да се прави, бедни ми Мустон? — каза д’Артанян. — Съдба …
Макар че д’Артанян се постара да не му говори на „ти“ и произнесе името според желанието му, все пак Муске тон почувствува удара; а ударът беше толкова ужасен че той излезе съвсем разстроен и забрави да затвори вра та та след себе си.
— Добрият ми Мускетон, той просто не е на себе си от радост! — каза Портос с тона, с който навярно дон Кихот е насърчавал Санчо да оседлае своето магаре за последен поход.
Останали сами, двамата приятели заговориха за бъдещето и започнаха да градят въздушни замъци. От хубавото вино на Мускетон пред д’Артанян се замяркаха купища квадрупли и пистоли, а пред Портос — синята ле та и херцогската мантия. Във всеки случай те спяха на масата, когато дойдоха да им доложат, че леглата са готови.
Но на другия ден д’Артанян утеши малко Мускетон, като му съобщи, че по всяка вероятност войната ще се върти постоянно в сърцето на Париж и недалеч от замъка дю Валон, който беше близо до Корбей; недалеч от Бросьо, който беше близо до Мелюн, и от Пиерфон, който беше между Компиен и Вале Котре.
— Но струва ми се, че по-преди… — рече Мускетон плахо.
— О! — прекъсна го д’Артанян. — Сега войната не се води като по-преди. Днес играе дипломацията: попитайте Планше за това.
Мускетон отиде да събира сведения при стария си приятел, който му потвърди всичко казано от д’Артанян.
— Само че в тая война — прибави той — пленниците се излагат на опасността да отидат на бесилката.
— Дявол да го вземе! — забеляза Мускетон. — Според мене, обсадата на Ла Рошел е за предпочитане.
А Портос, след като даде възможност на госта си да убие един сърнец, след като го заведе от своите гори в своята планина, от своята планина в своите езера, след като му показа своите хрътки, хайката си кучета, Гредине, с една дума всичко, което притежаваше, след като го нагости с три най-пищни обеда, поиска окончателни нареждания от д’Артанян, принуден да се раздели с него, за да продължи пътя си.
— Ето. мили приятелю! — му каза пратеникът. — Трябват ми четири дни, за да отида от тука до Блоа, един ден за престой, три или четири дни, за да се върна в Париж. Значи тръгнете след една седмица с всичко необходимо; отседнете на улица Тиктон, в странноприемницата „Козичка“, и чакайте завръщането ми.
— Дадено! — рече Портос.
— Аз отивам при Атос без никаква надежда за успех; но макар и да мисля, че е вече съвсем неспособен за работа, трябва да проявяваме внимание към приятелите си.
— Ако дойда с вас, това ще го разсее може би — забеляза Портос.
— Възможно е — каза д’Артанян, — а и мене също; но вие няма да имате време да се приготвите.
— Наистина. Тогава вървете и на добър час! А пък аз горя от нетърпение да се заловя за работа.
— Чудесно!
И те се разделиха на границата на Пиерфонското имение, докъдето Портос поиска да изпрати приятеля си.
— Поне — каза д’Артанян, като тръгна по пътя за Вале Котре, — поне няма да бъда сам. Тоя юначага Портос все още пращи от сила. Ако дойде Атос, е добре, ние тримата ще се подиграваме на Арамис, тоя женкар в расо.
Във Вале Котре той написа на кардинала:
„Ваше високопреосвещенство, ще мога вече да Ви предложа един и той ще струва колкото двадесет души. Тръгвам за Блом тъй като граф дьо ла Фер живее в замъка Бражелон, в околностите на тоя град.“
След това той пое пътя към Блоа, като приказваше на Планше, който му беше голяма занимавка през това дълго пътуване.
XV. ДВЕ АНГЕЛСКИ ГЛАВИ
Предстоеше дълъг път, но това съвсем не безпокоеше д’Артанян: той знаеше, че конете му си бяха починали добре край претъпканите ясли на Пиерфонския владетел. така той се впусна смело, последван от верния Планше, в четиридневния или петдневния път, който го чакаше.
Както казахме вече, за да убият скуката по пътя, два мата мъже яздеха един до друг и си приказваха. Полека лека д’Артанян престана да се държи като господар, а Планше съвсем забрави лакейството си. Тоя голям хитрец, който изведнъж се беше превърнал в буржоа, съжаляваше често за изобилните безплатни гощавки по пътищата. а също така за разговорите и бляскавото общество на благородниците. Чувствувайки личното си достойнство той страдаше от постоянния допир с ограничени и прости хора, защото смяташе, че по тоя начин се подценява, И така той се издигна скоро до положение довереник на онзи, когото продължаваше да нарича свой госпоДИн От много години. д’Артанян не беше откривал сърцето си пред никого. И така стана, че тия двама мъже, срещащи се отново, си допаднаха чудесно.