20 години по-късно

На десерта, по знак на д’Артанян, Портос освободи лакеите и двамата приятели останаха сами.

— Портос, кой ще ви придружава в походите? — попита д’Артанян.

— Но Мустон, струва ми се — отговори Портос непринудено.

Това беше удар за д’Артанян; той като че ли вижда вече как благосклонната усмивка на управителя се превръща в скръбна гримаса.

— Но Мустон не е вече тъй млад, мили мой — възрази д’Артанян. — При това той е много напълнял и може би е отвикнал от действителната служба.

— Зная — отговори Портос, — Но навикнал съм на него; а и той сам не ще поиска да ме напусне — обича ме много.

„О, сляпо самолюбие!“ — помисли си д’Артанян.

— Но и у вас самия — продължи Портос — нима не е същият лакей: тоя добър, храбър, умен … как му бе името?

— Планше. Да, аз пак го намерих, но той не е вече лакей.

— А какво е?

— Е, със своите хилядо и шестстотин ливри, помните хилядо и шестстотинте ливри, които спечели при обсада на Ла Рошел, като занесе писмото на лорд Уинтър, той открил малко дюкянче на улица де Ломбар и сега е сладкар.

— А — сладкар на улица де Ломбар! А защо е на служба при вас?

— Извършил някакви магарии — отговори д’Артанян и го е страх от неприятности.

И мускетарят разказа на приятеля си как се беше срещнал с Планше.

— Е, мили мой — каза тогава Портос, — в миналото ако някой ви беше казал, че Планше ще спаси Рошфор и че вие ще го криете за това, какво щяхте да кажете?

— Нямаше да повярвам. Но какво да се прави? Събитията менят хората.

— Съвсем вярно — съгласи се Портос. — Но това, което не се мени, или което се мени, за да стане по-добро, е виното. Опитайте туй, испанско, което нашият приятел Атос уважаваше много: то е херес.

В тая минута влезе управителят за заповеди относно утрешното меню, а също така и относно предполагаемия лов.

— Кажи ми, Мустон, оръжието ми в ред ли е? — попита Портос.

Д’Артанян забарабани по масата, за да скрие смущението си.

— Оръжието ви, ваша светлост, какво оръжие? — запита Мустон.

— Е, пусто да остане! Доспехите ми.

— Какви доспехи?

— Бойните ми доспехи.

— Но да, ваша светлост. Така поне мисля.

— Прегледай ги утре и заповядай да ги излъскат, ако има нужда. Кой е най-добрият ми бегач?

— Вулкан.

— А най-издръжливият?

— Байар.

— А ти кой кон обичаш най-много?

— Обичам Рюсто, ваша светлост; той е добър кон и се разбирам чудесно с него.

— Силен е, нали?

— Мелез от нормандска и мекленбургска порода; може Да препуска денонощно.

— Тогава ето какво трябва да се направи. Заповядай Да нахранят трите коня и излъскай или заповядай да излъскат оръжието ми; за себе си вземи пистолети и ловджийски нож.

— Значи тръгваме на път, ваша светлост? — попита Мускетон с известно неспокойство.

Д’Артанян, който удряше неопределени акорди, забарабани марш.

— Нещо по-добро, Мустон! — отговори Портос.

— В поход ли тръгваме, господине — попита управителят и розите на лицето му започнаха да се превръщат в лилии.

— Постъпваме отново на служба, Мустон! — отговори Портос, като се опита да засуче войнствено мустака си.