Арктическият инцидент

Е, не беше точно така. Всичко работеше, но любимите му компютри не отговаряха на неговото докосване. И Вихрогон отлично си даваше сметка, че без достъп до главния компютър няма начин да се излезе от кабината.

Той свали станиоловата шапка от главата си и я смачка на топка.

— Добра работа ми свърши! — каза и я хвърли в рециклиращото кошче за боклук. Рециклиращото устройство щеше да анализира химичния състав на боклука, после да го отклони към подходящия контейнер.

На стената оживя плазмен монитор. Появи се многократно увеличеното лице на Опал Гномски. На него се мъдреше най-широката усмивка, която кентавърът беше виждал някога.

— Здравей, Вихрогоне. Отдавна не сме се виждали.

Вихрогон отвърна на усмивката, но неговата не беше чак толкова широка.

— Опал. Приятно ми е да те видя. Как са родителите ти?

Всички знаеха, че Опал беше докарала баща си до банкрут. За това в корпоративния свят се носеха легенди.

— Много добре, благодаря. Приютът „Кълбест облак“ е приятно заведение за душевноболни.

Вихрогон реши да го удари на чувства и да бъде искрен. Това беше средство, което не използваше много често. Но за всяко нещо си имаше първи път.

— Опал, помисли само какво правиш. Небеса, та Мъх е луд. След като получи каквото иска, ще се отърве от теб за част от секундата!

Феята размаха съвършения маникюр на показалеца си.

— Не, Вихрогоне, грешиш. Трънак има нужда от мен. Наистина. Той е нищо без мен и моето злато.

Кентавърът се вгледа дълбоко в очите на Опал. Тя наистина вярваше в това, което говореше. Как можеше някой с такъв блестящ ум да бъде толкова заблуден.

— Знам за какво е всичко това, Опал.

— О, наистина ли?

— Да. Още ти е криво за това, че аз спечелих медала за научни постижения в Университета.

За секунда самообладанието на Гномски изчезна и чертите на лицето й престанаха да изглеждат толкова съвършени.

— Медалът беше мой, глупав кентавър. Моят дизайн на крилете беше далеч по-съвършен от смехотворната ти ирисова камера. Ти спечели, защото си мъж. И това е единствената причина.

Вихрогон се усмихна удовлетворен. Макар че залозите бяха против него, той не беше загубил способността да бъде отегчителното същество под земята, стига да поиска.

— И какво искаш сега, Опал? Или се обаждаш само за да поприказваме за старите дни в училище?

Опал отпи голяма глътка от кристална чаша.

— Обадих се, Вихрогоне, за да те уведомя, че те наблюдавам. Затова не се опитвай да вършиш глупости. Освен това искам да ти покажа нещо от охранителните камери в центъра на града. Впрочем това е предаване на живо и в момента Трънак заседава със Съвета. За всичко случило се обвинява теб. Приятно гледане.

Лицето на Опал изчезна и на негово място се появи панорамна снимка отгоре на централната част на Убежище. Туристическият район, Картофеният търговски център на господин Картоф. Обикновено това място гъмжеше от двойки от Атлантида, които си правеха снимки пред фонтана. Но не и днес, защото днес площадът беше бойно поле. Бюа Кел бяха влезли в открита схватка с полицията и както изглеждаше, щяха да я спечелят. Гоблините стреляха със зурлите си, а полицията не им отвръщаше. Полицаите само търсеха къде да се скрият. Бяха напълно безпомощни.