Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Тя не отговаряше, смазана, измъчена, изтощена. Нямаше сила вече дори да се гневи и сърди. Нервите й се бяха разхлабили така, като че някой леко ги бе прерязал, и тя едва се крепеше жива.
Баронесата, неспособна да помни злото и безсилна да издържи продължително душевно напрежение, прошепна:
— Слушай, Жана…
Тогава свещеникът хвана ръката на младия мъж, привлече го до леглото, сложи ръката му в ръката на жена му, потупа ги лекичко, сякаш за да ги свърже окончателно, и като остави професионалния си наставнически тон, каза доволен:
— Ето, свършено е. Повярвайте ми, така е по-добре.
Двете ръце, съединени за миг, се разделиха веднага.
Като не смееше да целуне жена си, Жюлиен целуна тъща си по челото, завъртя се на токовете си, хвана под ръка барона, който не се възпротиви, щастлив в душата си, че въпросът се уреди така; и те излязоха заедно да изпушат по една цигара.
Тогава изнурената болна задряма, а свещеникът и маминка заговориха спокойно, на нисък глас.
Свещеникът приказваше, развиваше мисълта си, обясняваше; а баронесата кимаше одобрително през цялото време. Най-сетне той каза в заключение:
— Разбрахме се, значи. Вие ще дадете на тази девойка чифлика „Барвил“, а аз се натоварвам да й намеря съпруг — някое добро, порядъчно момче. О! При имот за двадесет хиляди франка не ще липсват кандидати. Ще се затрудним само в избора.
И баронесата се усмихваше вече щастливо, а посред бузите й бяха застинали две сълзи, чиято влажна следа бе вече изсъхнала.
Тя повтаряше натъртено:
— Разбрано, „Барвил“ струва най-малко двадесет хиляди франка, но ние ще запишем имота на името на детето; родителите ще го ползуват, докато са живи.
Свещеникът стана и стисна ръка на маминка.
— Не ставайте, госпожо баронесо, не ставайте. Нали и аз знам какво усилие ни струва всяка стъпка.
На излизане той срещна леля Лизон, която идваше да види болната. Тя не забеляза нищо, не й казаха нищо и както винаги, тя нищо не узна.
VIII
Розали бе напуснала къщата, а Жана наближаваше края на своята мъчителна бременност. Мисълта, че ще стане майка, не радваше сърцето й, много неприятности й се бяха струпали. Чакаше детето си без любопитство, подтисната от смътно предчувствие за непредвидени нещастия.
Пролетта бе настъпила неусетно. Голите дървета тръпнеха под студения още вятър, но във влажната трева на рововете, където гниеха есенните листа, се подаваха жълти игличини. От цялата равнина, от чифликчийските дворове и от размекнатите ниви се носеше дъх на влага, възкисел мирис на ферменти. Множество малки зелени връхчета се подаваха от тъмната земя и лъщяха под слънчевите лъчи.
Една дебела жена с крепко телосложение заместваше Розали и подкрепяше баронесата в еднообразните й разходки по нейната алея, където следата от крака й, натежал още повече, беше постоянно влажна и кална.
А бащата придържаше Жана, наедряла вече и вечно неразположена; леля Лизон я подкрепяше от другата страна, неспокойна, загрижена за предстоящото събитие, съвсем смутена от тайната на зачатието, която не й бе съдено да узнае никога.
Те се разхождаха така с часове почти без да разговарят, а Жюлиен бродеше на кон из околността, внезапно обхванат от тази нова страст.
Нищо не смущаваше вече безрадостния им живот. Баронът, жена му и виконтът отидоха на гости у Фурвил, които, изглежда, Жюлиен вече познаваше добре неизвестно откъде. Размениха и още по едно официално посещение с Бризвил, вечно затворени в спящия си замък.
Един следобед към четири часа двама ездачи, мъж и жена, влязоха в тръс в двора пред замъка. Жюлиен се втурна много оживен в стаята на Жана.
— Бързо, бързо, слез долу! Ето семейство Фурвил, Идват ей така, по съседски, понеже знаят състоянието ти. Кажи, че съм излязъл и ей сега ще се върна. Ще отида да се преоблека.
Изненадана, Жана слезе долу. Млада, красива, бледна жена със скръбно лице, пламенни очи и матоворуси коси, които като че не бяха виждали слънце, представи спокойно мъжа си, подобен на великан, на страшилище с големите си рижи мустаци.
— Няколко пъти имахме случай да срещнем господин дьо Ламар — каза тя. — Той ни каза, че не се чувствувате добре и ние решихме да не отлагаме повече, а да ви навестим по съседски, без никакви церемонии. Както виждате, дойдохме на коне. Освен това онзи ден имах удоволствието да приема вашата майка и барона.